С къдрави мустаци и вълниста, светла козина, която расте три пъти по-дълго от тази на обикновена лабораторна мишка, генетично модифицираният гризач проявява няколко черти, характерни за вълнестия мамут, съобщават от Colossal Biosciences.
Частната компания от Далас стои зад амбициозния проект за възкресяване на мамута и други изчезнали животни.
Според Colossal, вълнестата мишка ще помогне на учените да тестват хипотези за връзката между определени ДНК последователности и физически черти, които са позволили на мамута да се адаптира към студения климат.
„Това е важна стъпка към потвърждаването на нашия метод за възстановяване на изгубени в процеса на изчезване черти, които искаме да възродим,“ заяви д-р Бет Шапиро, главен научен директор на Colossal.
За да създадат „вълнестата мишка“, учените са идентифицирали генетичните различия между мамутите и техния най-близък жив родственик – азиатския слон.
След това открили 10 гена, свързани с дължината, дебелината, текстурата и цвета на козината, както и с телесните мазнини, които съответстват на подобни ДНК варианти при лабораторните мишки.
Генът, който регулира цикъла на растеж на космите, е модифициран, за да създаде по-дълга, рошава козина.
Функцията на три гена, свързани с развитието на космените фоликули, е променена, за да се създаде вълнеста текстура на козината, къдрави мустаци и гъст покривен слой.
Генът, който контролира производството на меланин, е модифициран, за да се създадат мишки със златиста козина, вместо с обичайния тъмен цвят.
Учените са насочили и генетични варианти, свързани с промени в телесното тегло.
В крайна сметка екипът е направил осем едновременни генетични редакции, използвайки три авангардни техники, за да промени седем гена при мишките.
Според Робин Ловел-Бадж, ръководител на Лабораторията по стволови клетки и генетика на развитието в института „Франсис Крик“ в Лондон, изследването е технически впечатляващо, а генетичните промени са били извършени с висока точност и ефективност.
Компанията планира да „възроди“ мамута, додото и тасманийския тигър, като редактира генома на техните най-близки живи родственици, за да създаде хибридни животни, които визуално няма да се различават от изчезналите си предшественици.
В крайна сметка целта е тези животни да бъдат върнати в естествените им местообитания.
В случая с мамутите, Colossal твърди, че разхождащи се мамутоподобни създания в Арктика биха помогнали за забавянето на топенето на пермафроста, като утъпкват снега и тревата, което намалява освобождаването на въглерод в атмосферата.
Компанията планира първите вълнести мамутчета да се родят през 2028 г.
Скептици твърдят, че огромните суми, инвестирани в проекта, биха могли да бъдат използвани по-ефективно.
Според тях отглеждането и развъждането на хибридните животни може да застраши живите видове, които ще бъдат използвани като сурогатни майки. Въпреки това, генетично модифицираните лабораторни мишки са стандартна практика за изследване на болести и разработване на лекарства, което прави експеримента важна стъпка в развитието на генното инженерство.
Източник: Euronews
