Както размерът, така и броят им са били далеч по-големи, отколкото би било възможно днес.
Представете си океан преди повече от 100 милиона години, по време на периода Креда, с топли води и биоразнообразие, което днес изглежда като нещо от фантазията. На върха на хранителната верига е имало истински гиганти, животни, които са заемали по-високи трофични нива от всеки известен съвременен морски хищник. Проучване, публикувано в Zoological Journal of the Linnean Society, реконструира за първи път подробно екологичната мрежа на морската фауна от формацията Паха, в днешна Колумбия, по време на ранния период Креда (преди около 125–110 милиона години). Това, което разкриват тези хранителни вериги, е не само наличието на големи хищници, но и безпрецедентното им положение в структурата на древните екосистеми.
Авторите на изследването, ръководени от Ханс К. Ларсон, са използвали фосилизирани останки от множество организми, за да реконструират това, което се нарича хранителна мрежа. Във формацията Пая има изобилие от записи на големи морски влечуги, амонити (спирални мекотели) и други групи, които служат като основа за оценка не само на това кой е съществувал, но и как са взаимодействали помежду си. Сравнявайки тази мрежа с добре проучени съвременни морски екосистеми, като карибските рифове, екипът на Ларсон изчислява, че хиперапексните влечуги от периода Креда са заемали дори по-високи трофични нива от днешните големи хищници.
Въпреки че не винаги е възможно да се реконструира пълният вид на съществата от техните фрагментарни вкаменелости, няколко големи морски влечуги са били част от тази система. Сред тях са били гигантски ихтиозаври. След тях са се появили плиозаври, огромни хищници с глави, подобни на акули, и челюсти, способни да трошат кости, и други форми на специализирани морски влечуги, които са достигали до няколко метра дължина и са доминирали в хищнически ниши, без аналог в съвременните океани. Количествената реконструкция на тази система предполага, че тези хищници са били не само големи, но и са имали огромно екологично въздействие. Плячката им е зависела от тяхното присъствие, за да контролира популациите, а от своя страна собствените им популации са били ограничени от наличието на ресурси в тези древни води.
Защо реконструкцията на тези древни хранителни вериги е важна?
Разбирането как са функционирали миналите екосистеми ни помага да разберем как се развива биоразнообразието и как екологичните системи реагират на дълбоки промени в околната среда. Екосистеми като тези на формацията Пая представляват ключови етапи в еволюцията на морския живот. Фази, в които гръбначните животни напълно колонизират океаните и развиват хищнически стратегии, които днес можем да си представим само при праисторически гиганти.
Съвременните големи морски хищници, като голямата бяла акула и косатките, играят фундаментални екологични роли, въпреки че не достигат екстремните трофични нива, предложени от вкаменелостите от Креда. Тяхното присъствие регулира популациите на плячката, поддържа разнообразието и допринася за баланса на екосистемите, които познаваме. Но за разлика от тези древни гиганти, много от тези съвременни видове са застрашени от изчезване поради човешка дейност. Палеонтологични изследвания, като това върху формацията Пая, ни напомнят, че екосистемите са се променили дълбоко през милионите години и че големите хищници, играят централна роля в мрежата от връзки, която поддържа биоразнообразието живо.
