Нови важни данни за историческото и културното развитие на Итака излязоха наяве от проучванията на археологическия обект, известен от началото на XIX век като „Училището на Омир“. Обектът се намира в северната част на острова, в района на Агиос Атанасиос, и има за ядро голяма скална формация в подножието на селото Ексоги, разположена в зелена зона, богата на водоизточници.
Най-ранните следи от човешка дейност на обекта датират от финалната неолитна фаза (края на V – началото на IV хилядолетие пр.н.е.). Сред находките са няколко десетки кремъчни артефакта и няколкостотин керамични фрагмента. По отношение на Бронзовата епоха са идентифицирани няколко десетки фрагмента от около 30 различни вази от края на XIV и XIII в. пр.н.е. Особен интерес представлява запазен подземен фонтан/резервоар с масивни каменни стени от големи камъни — една от малкото известни структури от този тип. Въз основа на формата, конструктивните особености и откритите в него късномикенски фрагменти, датирането му в периода на палеолитната микенска фаза се смята за силно вероятно. Предишни изследователи също са предполагали, че микенското селище на „Училището на Омир“ е имало функцията да наблюдава пристанищата и земите, както и да управлява богатите водни ресурси на района.
Що се отнася до историческите епохи, най-много керамични материали произхождат от елинистическия и ранноримския период (до I–II в. сл.н.е.). Над 100 монети от различни градове (от III в. пр.н.е. до II в. сл.н.е.) свидетелстват за приток на посетители към обекта.
От продължаващата обработка и почистване на хиляди фрагменти от елинистически/ранноримски керемиди са идентифицирани 14 примера на запечатани плочки с гръцки и латински надписи.
Комплексът се отличава със здрави постройки на тераси (dandera), включващи внушителни архитектурни елементи от издялани камъни, както и ниши за вотивни дарове или надписи, свидетелстващи за интензивна култова дейност в Като Андирос.
Елинистическият монументален комплекс сега може със сигурност да се свърже с Одисеята и с наличието на светилище/героон на Одисей, което е споменато заедно със свързани празненства в едно постановление от около 207 г. пр.н.е., произхождащо от Магнесия в Мала Азия.
Персонажът на Одисей и ролята му във връзка с игрите са били обект на плодотворни научни дебати още от 30-те години на XX век.
Сега, почти век след откриването на гравирания надпис ΕΥΧΗΝ ΟΔΥΣΣΕΙ върху фрагмент от късноелинистическа глинена маска от пещерата в залива Полис, бяха открити още два нови надписа от същия период (ΟΔΥΣΣΕΩΣ и ΟΔΥΣΣΕΙ).
Всички тези доказателства, заедно с други налични данни, сочат развитието на значим обществен комплекс, който е изигравал важна роля в религиозния, социалния и вероятно политическия живот на жителите на Итака в елинистическо-ранноримската епоха — и същевременно е притежавал по-широк характер на поклонническо средище.
Източник: Euronews
