Глобалният архив включва приблизително 80 000 скални фрагмента с космически произход, открити и каталогизирани до момента.
В някои райони на Антарктида пейзажът е толкова бял и девствен, че тъмен камък с размерите на орех изглежда не на място. Континентът се появява в толкова много статистики, не защото на него падат повече метеорити от небето, а защото е най-лесното място за намирането им и където освен това ледът ги концентрира. Според статия в Nature Climate Change от приблизително 80 000 метеорита, открити в световен мащаб, повече от 60% идват от тези, събрани на повърхността на антарктическия лед. Защото тъмните камъни се открояват идеално на бялата снежна повърхност.
Защо там се откриват толкова много?
Това е така, заради визуалният контраст. В много части на света тъмна скала се слива с почва и чакъл. В антарктическия интериор метеорит се откроява на фона на снега и леда, което превръща търсенето по-скоро в проследяване на „черни точки“.
Метеоритите се разпадат бързо във влажен климат. Те се окисляват, разлагат и в крайна сметка започват да приличат на земни скали. Антарктида, особено далеч от брега, предлага студени и сухи условия, които забавят това разграждане, увеличавайки вероятността метеоритът да остане разпознаваем дори след дълги периоди от време.
Най-важното обяснение е глациологично и добре проучено. На Антарктида има „зони на засядане на метеорити“. Това са малки области, където движещият се лед, комбиниран със загуба на повърхност (аблация), в крайна сметка концентрира метеорити.
Има специални екипи, които отиват там специално, за да събират метеорити, използвайки стандартизирани методи. Програмата ANSMET (Антарктическо търсене на метеорити), активна от 1976 г., е най-често цитираният пример. В края на 2022 г. тя съобщава, че е възстановила малко над 23 000 екземпляра, а самата програма посочва общия брой на екземплярите, възстановени в Антарктида, включително международни кампании, на повече от 50 000.
