Когато някои се опитва да ни убеди в нещо, той обикновено подкрепя тезата си аргументи. Не всички аргументи обаче са еднакво „добри“ и ако не внимаваме, може да пропуснем кога ни пробутват лоши аргументи, които да ни отклонят от посоката на мислите ни и да добавят в главите ни съвсем неочаквани неща.
За да разпознаваме такива лоши аргументи, ще прибегнем до науката логика, която още в древна Гърция дефинира т.нар. –„логически заблуди“, аргументи, които само изглежда, че подкрепят тезата, а всъщност създават картина, която предизвиква емоции – положителни или отрицателни, в зависимост от целите. А емоциите са много лош начин да взимаме решения, макар да са изключително човешки начин. Разпознаването на такива аргументи не означава само по себе си, че тезата е погрешна и е полезно да помислим сами дали някой се опитва да ни цака с топла бира или просто не се старае достатъчно, тоест подценява ни.
Ето седем лоши аргумента, с които фалшивата информация ни влияе, а дори самите ние ползваме понякога.
Доказателствата са тайни
Когато някой иска да ни убеди в нещо, обичайно той предоставя доказателства за това. Често обаче чуваме, че нещо е вярно, само че крият от нас доказателства, за да си мислим, че не е вярно. Звучи ли ви познато? Конспиратистките хипотези се основават изцяло на този подход, така че ако някой ви каже, че има доказателства, но те са тайни…може би е по-добре да помислите пак дали да му вярвате. „Тайните“ доказателства не са видими за никого по дефиниция.
Този е такъв или онакъв, затова не може да му се вярва
Макар да има хора, за които инстинктивно знаем, че не можем да им вярваме, това само по себе си не аргумент, който подкрепя която и да е теза. Ако някой се опитва да ни убеди като сочи лошите черти от характера на друг, вероятно се опитва да ни отклони от по-важни неща. Политиците често прибягват до този похват, така че ако някой подкрепя тезата си с „лошотията“ на друг, помислете доколко въпросната лошотия има отношение към събитието. Или си помислете за някоя ваша лоша черта. Не искате да отхвърлят предложението ви, защото сте дебел например. (Всички сме, нормално е.)
Хлъзгат ви по нанадолнището
Може да разпознаем такъв аргумент по неговата крайност. Без значение от темата, ако някой твърди, че последиците от дадено действие ще достигнат до някаква ужасяваща крайност, която със сигурност ще унищожи живота ни или поне ще го направи много труден, е полезно да обмислим внимателно самото действие и сами да си представим последиците. Често, в стремежа си да избегнем негативни последици, си въобразяваме, че те могат да са много лоши. Този похват също се ползва често от политици, които искат да ни убедят, че опонентите им ще ни причинят огромна вреда, докато всъщност ни хлъзгат по нанадолнището, по което последиците, като снежна топка, стават все по-големи, понякога граничещи с абсурд. Полезно е да си спомним истинския аргумент, преди да бъде хлъзнат по нанадолнището.
Плашилото
Този похват се ползва в спор, за оборване на аргумента на противника. Точно както едно бостанско плашило само прилича по форма на човек обаче, такива аргументи са генерално опростяване на проблема. След като опрости проблемът до абсурдност, опонентът ще успее много лесно да прокара обратната теза. Плашилото е често срещан похват при маркетинга на „здравословни“ продукти. Както знаем, много от храните, които ядем могат да ни навредят в големи количества, например захарта е особено опасна. Но за ни убедят да си купим продукта, маркетинг стратезите често интерпретират опасността от прекомерна употреба на захар като опасност от самата захар, заклеймяват я като масов убиец и пропускат да ви разкажат нюансите – изграждат едно плашило, което лесно преборват.
Слушай силния
Един от най-старите и лесни трикове, на който сме свикнали още от деца.
„Слушай какво казва госпожата и не питай дали е така“. Познато? Възрастните, силните, популярните винаги са прави. Или не? Щом един инфлуенсър с 4 милиона последователи казва нещо, то няма как да не е вярно, нали? В такива случай е полезно да се запитаме какви са компетенциите на въпросния, защо казва нещото и дали не става въпрос просто за лични убеждения, представени като неоспорими факти. Разбира се, по-лесно се доверяваме на популярни личности, те стават „авторитети“ поради това, че са ни познати, но популярността или авторитета им не са предпоставка за „правилност“. Полезно е да си представим, че твърдението идва от някоя случайна личност и да сравним дали пак звучи толкова убедително.
Имаш само два избора
Похват, използван както в политическия дебат, така и в маркетинга, който представя ситуацията като избор между две, единствено съществуващи неща, като едното от тях задължително е нашето/полезното, а другото най-често е с ужасни последици.
Много рядко в живота имаме избор между само две неща, а ако едното откровено ни плаши, е полезно да помислим дали не се опитват да ни „продадат“ някое убеждение, което нямаме, като не ни оставят друг смислен избор. „Или си купуваш нашия продукт, или ще загубиш уникално преживяване“. Никой не иска да губи.
Смяна на темата
Това е похват, целящ да избегне неудобни въпроси и участва в по-голяма част от политическия дебат в световен мащаб. Ако обсъждате дадена тема, а изведнъж опонентът каже „добре, а защо на другия край на света се случва това или онова/какво ще кажеш за еди-кое си“ повечето хора ще се подведат и след малко ще се окажем в съвсем друга дискусия. Темата е успешно сменена. Полезно противодействие е да следим темата, както и да си напомняме каква е тя, защото за повечето от нас прескачането от тема в тема е нормален начин на мислене, но не така стоят нещата, когато водим спор или когато очакваме от политиците да ни обяснят дадено действие.
Разбира се, за да сме сигурни, че няма да се подведем по такива лоши аргументи, първо трябва да обърнем внимание на това как ние самите защитаваме тезите си. По-често отколкото си мислим, ще открием, че подобни аргументи не просто звучат изключително убедително, а ние самите ги ползваме и в това няма нищо лошо. Само че чрез подобни, внимателно обмислени похвати, способни оратори могат да ни убедят в нещо, което не вярно или вреди на другите. Никой не иска да го манипулират, а защитата започва от нас самите.
В днешния свят, изобилстващ от фалшиви нови, политици, които не се колебаят да лъжат и масова дезинформация, която не винаги можем да различим, колкото и да внимаваме, е полезно да обръщаме внимание на това как ни убеждават, не само в какво ни убеждават. И наистина да си преценяваме сами, защото често ще ни убеждават, че е така, докато ни пробутват лоши аргументи.
Източник: BBC