Много родители се изненадват, когато забележат у новороденото си бебе признаци, които приличат на тези в пубертета – пъпки, мазна кожа или дори набъбване на гърдите. Това явление често се нарича „бебешки пубертет“ или неонатален пубертет. Въпреки името си, то няма връзка с реалния пубертет в тийнейджърска възраст.
Става дума за напълно нормален физиологичен процес, свързан с хормоналните промени след раждането. По време на бременността бебето е подложено на влиянието на майчините хормони, а след раждането организмът му трябва да се адаптира. Това води до временни прояви, които могат да изглеждат притеснителни, но обикновено не са повод за тревога.
Какви са симптомите на „бебешкия пубертет“?
Симптомите могат да се различават при отделните бебета, но най-често включват:
Бебешко акне (неонатално акне). Това са малки пъпчици, най-често по бузите, челото или носа. Те приличат на акнето в юношеска възраст, но са резултат от хормонални промени и свръхактивни мастни жлези.
Мазна кожа или коса. Поради засилената секреция на мастните жлези някои бебета имат леко омазняване по скалпа или лицето.
Млечни корички (себореен дерматит). Жълтеникави или бели люспи по скалпа („креш“ капачка). Също се свързва с влиянието на хормоните върху мастните жлези.
Уголемени гърди. Може да се наблюдава леко набъбване на гърдите, както при момчетата, така и при момичетата, дори отделяне на малко количество течност. Това се дължи на майчините хормони, преминали през плацентата.
Генитални промени. При момиченцата може да има лека подуваност на вулвата или влагалищно течение, понякога с розов оттенък (мини-менструация). При момченцата тестисите може да изглеждат леко увеличени.
Повишена раздразнителност и неспокойствие. Макар че по-трудно се обяснява, някои лекари и родители свързват временни промени в поведението с хормоналните колебания.
Колко време продължава?
Бебешкият пубертет обикновено се проявява през първите седмици след раждането. Симптомите често се появяват между 2-та и 4-та седмица. Най-често отшумяват в рамките на няколко седмици до няколко месеца. При повечето бебета до 3–6 месечна възраст признаците изчезват напълно, когато организмът се адаптира и хормоналният баланс се стабилизира. В редки случаи някои прояви (като млечни корички) могат да продължат по-дълго, но обикновено без риск за здравето.
Има ли място за притеснение?
В повечето случаи не. Бебешкият пубертет е естествена и временна фаза. Въпреки това има ситуации, при които е добре да се потърси лекар:
• Ако обривът е съпроводен със сърбеж, мокрене или силно зачервяване.
• Ако гърдите са силно болезнени или има отделяне на гной.
• Ако гениталните промени изглеждат необичайно силни или продължителни.
• Ако симптомите не намаляват след шестия месец или се засилват.
Педиатърът може да прецени дали става дума за нормален физиологичен процес или е налице кожен проблем, инфекция или хормонално нарушение, което изисква внимание.
Как да се грижим за бебето в този период?
Лека хигиена – използвайте меки, хипоалергенни сапуни и шампоани. Избягвайте агресивни кремове или продукти за акне.
Не стискайте пъпките – това може да доведе до възпаления.
Поддържайте кожата чиста и суха – лекото измиване с вода е напълно достатъчно.
При млечни корички – нежно втрийте малко бебешко олио и измийте с мек шампоан, без да търкате силно.
Следете симптомите – водете си бележки за появата и развитието, за да споделите с лекаря при консултация.
Защо е важно да говорим за това?
Терминът „бебешки пубертет“ звучи плашещо, но всъщност става дума за естествена реакция на организма. Информираните родители са по-спокойни, когато знаят, че тези промени са нормални и временни. Осъзнаването, че акнето или подуването на гърдите не са опасни, помага да се избегне излишна тревожност.
„Бебешкият пубертет“ е реално, макар и подвеждащо наречено, явление, което се наблюдава при много новородени. Симптомите, от малки пъпчици и мазна кожа, до временно набъбване на гърдите, са резултат от хормоналната адаптация след раждането. Те обикновено се появяват през първите седмици и изчезват до шестия месец, без да оставят последствия.
Важно е родителите да знаят, че в повечето случаи не се налага лечение. Достатъчни са добра хигиена, наблюдение и спокойствие. Все пак, при съмнения или нетипични симптоми, консултацията с педиатър е най-добрият подход.
