Авторите на проучването са наблюдавали промени в активността на повече от 1300 гена, включително тези, свързани с възстановяването на ДНК.
Проучването е публикувано в International Journal of Cancer. Авторите, начело с Сам Ориндж от университета в Нюкасъл, посочват, че една сесия интензивни упражнения, с продължителност само десет минути може да предизвика молекулярни промени в тялото, които спомагат за забавяне на растежа на раковите клетки и активират механизмите за възстановяване на ДНК. Упражненията не само подобряват физическата форма, но и пряко влияят върху фундаменталните биологични процеси, свързани с превенцията на рака.
Екипът на Ориндж проведе експерименти, в които възрастни доброволци на възраст между 50 и 78 години завършиха кратка, интензивна тренировка (десетминутна колоездачна сесия), след което бяха взети кръвни проби, за да се анализира какво се е променило. Те откриват повишени нива на различни молекули в кръвния поток. Много от които са известни със своите противовъзпалителни ефекти, подкрепата им за здравословна съдова функция и ролята им в енергийния метаболизъм. Когато учените изложиха раковите клетки на дебелото черво в лабораторията на кръв, събрана след тренировка, те наблюдаваха промени в активността на повече от 1300 гена, включително тези, свързани с възстановяването на ДНК и клетъчния растеж. Казано по-просто, кратките упражнения не само генерират незабавни физиологични промени, но и изпращат сигнали на генетично ниво, които могат да направят средата по-малко благоприятна за развитието и пролиферацията на тумори. Това проучване помага да се изясни защо физическата активност е свързана от десетилетия с по-нисък риск от рак. Епидемиологичните доказателства постоянно показват, че активните хора са склонни да имат по-ниски нива на няколко вида рак, включително рак на дебелото черво, гърдата и ендометриума, наред с други. Мащабни проучвания са установили, че по-високите нива на физическа активност са свързани с по-нисък риск от поне 13 вида рак, дори след коригиране за фактори като индекс на телесна маса (ИТМ).
Проучването на Ориндж предполага, че упражненията, дори в малки дози, незабавно променят биохимичната среда на кръвта. Те увеличават протеините, които поправят ДНК и изключват сигналите, които насърчават неконтролирания клетъчен растеж. Сред тези молекули е интерлевкин-6 (IL-6), участващ в пътищата за генетично възстановяване и имунните процеси, които могат да помогнат за контрол на клетъчната пролиферация. Освен това, ефектът от упражненията върху клетъчния метаболизъм и системното възпаление може да допринесе за по-враждебна среда за раковите клетки.
Хроничното възпаление е известен рисков фактор за повечето видове рак, следователно, всяка дейност, която намалява това нискостепенно възпалително състояние, независимо дали е ходене, колоездене или кратка физическа активност, може да предложи допълнителна защита.
Според последните проучвания дори само 11 минути движение на ден може да са свързани с по-нисък риск от някои видове рак и обща смъртност. В проучването на Оридж, еднократно интензивно упражнение е било достатъчно, за да произведе измерими ефекти върху плазмените молекули. Това не означава, че една единствена тренировка „лекува“ рака, а по-скоро, че всяка тренировка е от значение и че тялото реагира бързо. Организмът интерпретира активността като стимул, който активира защитни и възстановителни пътища. Това не означава, че една единствена тренировка „лекува“ ръка, а по-скоро, че всяка тренировка е от значение и че тялото реагира бързо.
