Неделя е – уикендът си отива и вместо да се наслаждаваме на последните часове свободно време, познат възел започва да се стяга в стомаха. Мисли за непрочетени имейли, поредица от срещи и вече претоварен списък със задачи нахлуват и помрачават деня. Науката показва, че това е по-разпространено и по-сериозно, отколкото си мислим.
Според Американската академия по медицина на съня, близо 80% от възрастните в САЩ споделят, че им е по-трудно да заспят в неделя в сравнение с другите дни. Във Великобритания държавно проучване установява, че 67% от възрастните редовно изпитват неделна тревожност преди началото на работната седмица, като делът нараства до 74% сред младежите на възраст 18–24 години.
Това може да е отражение на недоволство от работата, но може и да се дължи на много високи лични очаквания към постиженията в нея.
Последствията не са само психологически. Изследване от 2025 г. върху възрастни хора показва, че тревожността, специфична за понеделник, води до 23% по-високи нива на кортизол – основния хормон на стреса в организма – поддържани за период от два месеца. Ако не се контролира, това може да влоши психичното здраве, да наруши съня и дори да засегне сърдечно-съдовата система.
„Неделната тъга е доста индивидуално преживяване,“ казва Илке Инсеоглу, професор по организационно поведение и управление на човешки ресурси, която ръководи проект по темата.
Нейното изследване поставя под съмнение някои от предположенията за неделната тревожност. „Тя не е свързана само със задоволството от работата,“ обяснява тя.
„Разбира се, ако не харесваш работата си, да, няма да очакваш с нетърпение понеделник, и това е една група. Но има и хора, които наистина обичат работата си, те са страстни в нея – и въпреки това изпитват тревожност в края на уикенда“
Нейният екип е анкетирал близо 600 души и е провел задълбочени интервюта с 33 служители, за да разбере „неделната тъга“. Резултатите показват, че 79% от хората споделят, че в момента я изпитват или са я изпитвали в миналото.
„Установихме връзка с възрастта,“ добавя Инсеоглу. „Колкото по-възрастен си, толкова по-малка е вероятността да изпиташ неделната тъга. Изглежда, че след като преминеш през различни етапи в кариерата, просто започваш да гледаш на работата по различен начин.“
Пандемията от COVID-19 и възходът на дистанционната и хибридната работа замъглиха границите между работното и личното пространство, задълбочавайки проблема.
За повечето хора неделната тревожност е неприятна, но управляема част от професионалния живот. Но за други може да е толкова тежка, че да влияе на големи решения. Проучване сред 1000 американци установява, че 20% от представителите на поколението Зет действително са напуснали работа заради неделната тъга, а почти половината са казали, че са обмисляли да го направят. Тази статистика може да звучи крайно, но отразява колко дълбоко предстоящият стрес може да оформи живота ни. За някои това е знак за основно недоволство от работата, което трябва да се адресира, а за други – показател за нереалистични очаквания към себе си или непосилен обем работа.
В крайна сметка неделната тъга може никога да не изчезне напълно, но разбирането ѝ като като съчетание от психология, биология и работна култура – може да е първата стъпка към справянето с нея.
Източник: Euronews
