Често се говори за „крайнодесни“ партии, като в Европейския парламент има три групи, за които се счита, че има десни партии, наричани с общия термин „крайнодесни“. Кои всъщност са крайнодесните, какво е общото и различното между тях?
В ЕП има три групи, за които се счита, че се намират в края на дясната част на политическия спектър. Това са Европа на суверенните нации (ESN), Патриоти за Европа и Европейски консерватори и реформисти (ECR). Те са съставени от националисти, привърженици на суверенитета, консерватори и евроскептици, но позициите им по много от разделящите общества теми, като войната в Украйна, се различават драстично.
Наричани са „крайнодясно, екстремно дясно, твърдо дясно, национал-консерватори, популисти“. Всички тези определения навлязоха в обществения дебат, а разграниченията между тях са леко размити.
Според Дейв Синардет, професор по политически науки от Брюксел, Европа на суверенните нации събира най-крайните десни партии в парламента. Те са нова група, създадена през този юли, както и най-малката група, начело с Алтернатива за Германия. Заедно с тях са полската партия Конфедерация и българските евродепутати от Възраждане.
Според Синардет, някои от тези партии биха се класифицирали като екстремисти.
„Това значи, че те не винаги уважават парламентарната демокрация и имат редица авторитарни тенденции.“ казва той. Групата е нелиберална, защото не приема независимостта на съдебната система и върховенство на закона, както и индивидуалните права и свободи, и разграничава имигранти от местни.
Патриоти за Европа е третата най-голяма група в парламента. Също създадена през този юли, нейни членове са партии от десните крила на различни страни. Това е групата на партията на Марин Льо Пен, Фидеш на Виктор Орбан, Лига на Матео Салвини от Италия, Вокс на Сантяго Абискал от Испания, FPO на Херберт Кикл от Австрия.
Според Синардет, те могат да бъдат класифицирани като популисти. Популизмът е стратегия, която цели да привлече обикновения, средностатистически човек, който има усещане, че „старите“ или „системни“ партии не успяват да отговорят на нуждите му, обикновено, но не задължително чрез неосъществими, но прости и добре звучащи решения.
Често популизмът се бърка с демагогия, но той всъщност представя обществото като състоящо се от елит, който „вреди“ на „хората“, които са едно цяло и са лишени от негативни качества. Популизмът може да бъде и ляв и не обвързан с ясен идеологически спектър.
В групата на Европейските консерватори и реформисти също има партии, описвани като „радикално десни“( на български се ползва крайнодесни в същия смисъл).
В тази група е партията на италианският премиер Джорджа Мелони, Италиански братя и Ред и справедливост на бившия полски лидер Ярослав Кажински.
Според експерта по политически науки Кас Мъд, терминът „радикално дясно“ описва партии, които съчетават две идеологии – нативизъм (приоритет за местното без оглед на други качества) и авторитаризъм, като поставят авторитета като върховна ценност. Не всички от групата могат да се класифицират като такива – някои са националисти или консерватори.
Източник: Euronews
