Повече от 1000 души посещават церемонията в памет на убитата украинска журналистка Ирина Цибук, която беше доброволец медик на фронта.
Тя е убита само дни преди 26-тия си рожден ден в района на Харков, където Русия започна нова офанзива през последните седмици.
Ирина оставя писмо, в което е описано каква церемония иска. Тя призовава хората да пеят песни и да се облекат с традиционни украински носии, вместо в черно.
„Искам всички да пеят за сбогуване, да научат 10 смилени песни и да ги изпеят заедно, да изтрият мъката с песни.“ пише тя. Вместо цветя, Ирина иска хората да направят дарения за доброволческия медицински батальон, където тя служи.
Огромна тълпа се събра за службата в нейна памет, след което присъстващите вървят до площад Независимост – обичайна практика при последно изпращане на военнослужещи, убити в бой.
Докато процесията минава по улиците, минувачите спират да отдадат почит с думите „героите не умират“.
Нейното писмо става хит в социалните медии в дните след смъртта ѝ.
„Днес всичко е зад мен, животът ми свърши и за мен беше важно да го живея достойно: да съм честен, добър и обичащ човек.“ се казва в писмото, написано преди година, докато Ирина е района на Донецк.
„За да имаш силата да си свободен човек, трябва да си смел.“ пише Ирина.
Хиляди хора изпълняват последната ѝ воля, като идват с традиционни носии, а приятелите ѝ раздават текстовете на песните, които тя иска да се пеят на погребението ѝ. Сред тях са песни, станали символ на съпротивата на Украйна срещу инвазията на Русия.
„Ще пеем всяка минута, в чест на това как тя спасяваше войници всяка минута.“ казва един от приятелите ѝ.
Сред почитащите паметта ѝ са много войници, активисти, журналисти и последователи от социалните медии.
„Благодарна съм на всички, които са тук днес, защото това значи, че сме обединени, че сме силни и че ще издържим. Нейната кауза ще продължи да живее, защото ние живеем и ще я носим напред.“ казва нейната приятелка Катерина.
Преди инвазията на Русия, Ирина се занимава с медии и образователни проекти в Донецк и Луганск.
Тя става доброволец веднага след инвазията, доброволец е и през 2014 г. и помага за евакуация на ранени войници, както и оказва първа помощ. През ноември е наградена за службата си от президента Зеленски.
„Аз съм младо момиче като всяко във Франция или Испания. Единствената разлика е, че ние имаме тоталитарен режим на границата си, който нападна страната, която аз обичам много. Затова защитавам страната си и съм готова да умра за свободата на страната ми.“ казва тя през 2022 г.
Източник: AP News
