Проучване, публикувано в British Medical Journal, заключава, че епидемията от самота може да бъде изострена от изкуствения интелект.
Нашето хипериндивидуалистично общество страда от епидемия от самота и този проблем става все по осезаем. Изкуственият интелект би могъл да изостри чувството на самото у младите хора още повече.
British Medical Journal публикува проучване, озаглавено „Чатове с изкуствен интелект и кризата на самотата“. Това изследване разкрива тревожни данни. Еди на всеки трима млади хора предпочита да води сериозни разговори с изкуствен интелект, отколкото с човек. През 2023 г. главният хирург на САЩ обяви епидемия от самота в САЩ. Във Великобритания почти 26 милиона души казват, че се чувстват самотни (повече от една трета от населението). От тези 26 милиона почти 7 милиона страдат от хронична самота. Тревожни цифри, които, сякаш се влошават. Хора между 16 и 24 години, които не успяват да се свържат с връстниците си и които се чувстват самотни, дори когато са заобиколени от други, защото самотата не е въпрос на броя на контактите, а на тяхното качество.
Поколението на изкуствения интелект
Проучване, публикувано в British Medical Journal, разкрива тревожна информация за тези млади хора. Един на всеки десет смята разговорите с изкуствен интелект за по-удовлетворяващи, отколкото с други хора. Какво означава това? Разговорите са изтощителни, те може да изглеждат банални за повечето от нас, но когнитивно изискват много усилия. Способността за концентрация, тълкуване на езика – който неизбежно е двусмислен – чрез контекст, емпатия и анализ на невербална информация. Изкуственият интелект няма нищо против, ако загубим нишката на мисълта си или тълкуваме погрешно думите му. Той е програмиран да бъде напълно отзивчив, да омаловажава грешките ни и да бъде ентусиазиран от най-тривиалните ни анекдоти.
Дали младите хора предпочитат да говорят с изкуствен интелект, защото връстниците им не са добри събеседници, или защото изкуственият интелект го прави разговорите лесни? Проучването не отговаря на този въпрос, но е напълно възможно и двете. В свят, където хората не се научават да слушат и да съчувстват на другите, разговорът с машина ще изглежда още по-привлекателен.
Изследването обаче внимава да не демонизира изкуствения интелект, защото въпреки очевидните му опасности, нежеланата самота вече е била социален проблем, преди да се появят чатботовете. Изкуственият интелект би могъл да играе своята роля като част от по-цялостен подход, като подкрепа, а не решение.
Защото технологията не е неутрална, но не е и изцяло злонамерена или напълно чиста. Начинът, по който я използваме, може да е от решаващо значение и в този случай е ясно, че неконтролираният достъп на младите хора до чатботове като ChatGPT, Claude и Copilot представлява сериозна опасност за емоционалното развитие на цяло поколение. Като общество, от нас зависи да решим какви мерки за контрол ще приложим.
