Експертите казват, че опазването на тези екосистеми е от съществено значение поради техния защитен капацитет срещу климатични бедствия.
Влажните зони, са сложни екосистеми, които съчетават вода и земя, в миналото са били разглеждани като пустош. До 20-ти век те са смятани за пречка за развитието на земеделието и източник на болести. В Испания тази гледна точка се промени през 80-те години на миналия век, въпреки, че дотогава между 60 и 70% от първоначалната повърхност на тези екосистеми вече бяха загубени, според испанското Министерството на екологията.
Антонио Гилем, координатор на влажните зони в Global Nature Foundation, обяснява, че тези екосистеми действат като „гъби“, които съхраняват и постепенно освобождават вода, като по този начин предпазват от наводнения и суши. За да може една влажна зона да изпълнява тази функция ефективно, тя трябва да бъде в баланс, като запазва естествените си компоненти и поддържа своите хидроложки цикли. Това е определението за „здравословна“ влажна зона, както е посочено в Рамсарската конвенция, международно споразумение за опазването на тези среди.
Испанските влажни зони играят решаваща роля в това отношение. Гилем споменава няколко такива, националният парк Доняна, делтата на река Ебро и блатата Сантоня, които по време на проливни дъждове задържат големи количества вода. По този начин се регулира изпускането й и се намалява риска от наводнения в населените и селските райони. Така тези влажни зони допринасят за опазването на природните ресурси и минимизирането на въздействието на екстремните климатични явления върху уязвимите райони.
Ефективни ли са ?
Способността за намаляване на наводненията беше демонстрирана в последните години. По време на бурята Глория през 2020 г. делтата на река Ебро смекчи въздействието на проливните дъждове в Каталуния. По подобен начин през 2019 г. Валенсия Албуфера помогна за задържането на водата от поройните дъждове, предотвратявайки наводнения в околните села. В наводнението от 2024 г. обаче Албуфера беше претоварена, което подчерта важността на запазването на абсорбционният капацитет на тези влажни зони.
Гилем посочва, че е от съществено значение да се избягва замърсяването, да се елиминират инвазивните видове и да се поддържа екологичният баланс. Тъй като влажните зони могат да изпълняват своята защитна функция само ако са в добро състояние.
Фондацията разкри тревожни данни за ситуацията с влажните зони в Испания: само 20% от тях са включени в Националния списък на влажните зони, което представлява пречка за тяхното опазване. Според Гилем опазването на тези екосистеми трябва да бъде приоритет, защото те са една от основните ни естествени защити срещу климатичните бедствия.
Източник: La Razon
