Учени от цял свят се надпреварват да възстановят загубени човешки зъби. Екипи от Обединеното кралство, Япония и САЩ напредват в безпрецедентна медицинска надпревара за регенериране на истински зъби до 2035 г.
Загубата на зъб може би вече не е необратима. Изследователи от три големи световни сили се надпреварват във възстановяването на загубените човешки зъби. Чрез стимулиране на естествената им регенерация, или чрез отглеждането им в лаборатория от собствените клетки на пациента. Подходите им се различават, но всички работят, за да бъдат първите, които ще променят историята на стоматологията, каквато я познаваме.
Надпреварата за създаването на биологичен зъб
Д-р Ана Ангелова Волпони, директор на следдипломната програма по регенеративна дентална медицина, работи за постигането на тази цел от почти две десетилетия. Тя беше част от екипа, който през 2013 г. успя да отгледа зъб, комбинирайки човешки и миши клетки. Тази година тя отиде още една крачка напред, като разработи нов материал, който много точно имитира средата, в която растат биологичните зъби.
„Това е почти като статив“, обяснява Волпони. „И двата типа клетки участват във формирането на зъбите, в един вид диалог, и това, което постигнахме, е средата, в която това се случва.“ Тази среда, наречена „скеле“, е от съществено значение. През 2013 г. тя се основаваше на колаген, но сега лондонската група използва хидрогел, полимер с високо съдържание на вода, разработен в сътрудничество с Imperial College London. Според изследователя Сюечен Джанг, съавтор на изследването, „Първо събираме клетки от миши ембриони, след което ги смесваме и центрофугираме, за да получим малка клетъчна утайка. След това инжектираме тази утайка в хидрогела и я култивираме около осем дни.“ В края на този процес в гела се появяват подобни на зъби структури, наречени зъбни органоиди.
Следващата стъпка ще бъде поставянето на зъбите в човешката челюстна кост
Предизвикателството сега е да се заменят миши клетки с възрастни човешки клетки. Ако това бъде постигнато, британският екип предвижда два клинични подхода: „Или отглеждаме зъб до определен етап на развитие и след това го имплантираме в челюстната кост на пациента, където ще порасне напълно, или първо отглеждаме зъба напълно и след това го имплантираме хирургически. Все още е твърде рано да се каже кой подход ще бъде по-жизнеспособен“, казва Волпони.
„Истински“ биологичен зъб, отгледан от собствените клетки на пациента, би имал големи предимства. Той би се интегрирал без отхвърляне или възпаление, би запазил чувствителността и би функционирал точно като естествен зъб. Професор Витор К. М. Невес от Университета в Шефилд не е участвал в проучването, но смята Волпони за пионер в областта: „Новото ѝ изследване е насочено към ключов фактор в производството и потенциалната индустриализация на тази технология.
Междувременно, в Япония, д-р Кацу Такахаши и неговият екип в болница „Китано“ в Осака тестват лекарство на базата на антитела върху хора, което блокира протеина USAG-1, отговорен за инхибирането на растежа на зъбите. Лекарството вече е в клинични изпитвания и може да бъде готово преди 2030 г.
В Съединените щати, д-р Памела Йелик от университета „Тъфтс“ успешно е отгледала човешки зъби при прасета, използвайки човешки и свински клетки. А в университета във Вашингтон, групата, ръководена от Ханеле Руохола-Бейкър, е успяла да генерира стволови клетки от зъбната пулпа, от дарени мъдреци. „Нашата цел е да открием молекулярния план за формиране на човешки зъби и да пресъздадем този процес в лабораторията“, обяснява Руохола-Бейкър. „Докато изследването на Волпони изгражда зъбоподобни структури от съществуващи зъбни тъкани, нашата платформа генерира ключовите клетъчни типове за формиране на човешки зъби от нулата“, подчертава тя.
Повечето експерти са съгласни, че следващите десет години ще бъдат решаващи. Руохола-Бейкър обобщава това по следния начин: „Въпреки че клиничното приложение ще отнеме време, инерцията в тази област се ускорява, което е добра поличба за бъдеще, в което биологичното възстановяване или подмяна на зъби ще се превърне в реалистична опция през следващото десетилетие.“ Невес, от своя страна, заключава, че „колкото повече изследователи допринасят за развитието на тази област, толкова по-скоро човечеството ще може да се възползва от нейните ползи.“ И въпреки че ще мине известно време, преди да можем да кажем окончателно сбогом на пломбите и имплантите, световната научна надпревара за имплантиране или отглеждане на първия регенериран зъб вече тече.
