Отговорът идва от проучване, което използва най-изчерпателната база данни за тези домашни любимци. Повече от 47 000 кучета са били проследявани в продължение на десетилетие.
В продължение на години канабидиолът (или CBD, едно от непсихоактивните съединения в марихуаната) се рекламира като потенциално естествено успокояващо средство за кучета с тревожност, болка или поведенчески проблеми. Мащабен анализ показва, че дългосрочната му употреба може да е свързана с постепенно намаляване на агресията, въпреки че също така показва ясно, че ефектите му далеч не са прости или универсални. Проучването, публикувано във Frontiers in Veterinary Science, се основава на данни от Dog Aging Project, едно от най-големите лонгитудинални проучвания на домашни кучета, провеждани някога. Авторите на изследването, начело с Максуел К. Люнг, са анализирали информация от повече от 47 000 кучета в Съединените щати, събрана в продължение на повече от десетилетие, чрез подробни въпросници за здравето, поведението, диетата и употребата на добавки. Приблизително едно на тринадесет животни е получавало продукти, съдържащи CBD или производни на коноп.
Резултатите показват поразителна тенденция. Кучетата, консумиращи CBD, са склонни да проявяват по-високи от средните нива на агресия в началото на проучването. Въпреки това, с течение на времето тази агресия постепенно намалява, докато не падне под средното ниво за останалите животни. „Кучетата, получаващи CBD продукти в продължение на няколко години, в началото са по-агресивни, но агресията им намалява с времето“, отбелязва Люнг. Интересното е, че този ефект не е наблюдаван в други аспекти на поведението. CBD не е свързан с ясно намаляване на тревожността, страха, хиперактивността или проблемите, свързани със стреса, което е особено важно, като се има предвид, че много собственици използват тези продукти именно за тази цел.
Тази дългосрочна промяна подчертава потенциала на CBD като терапия за някои поведенчески проблеми при кучетата, но не за всички“, добавя Люнг. Кучетата, които са консумирали CBD, са били средно по-възрастни (около три години по-възрастни от останалите) и по-често са имали здравословни проблеми като артрит, рак или когнитивен спад. Освен това употребата му е била по-често срещана в щати, където канабисът за хора е легален, което сочи към културни и достъпни фактори, които нямат нищо общо с биологията на животното. Важно е да се подчертае, че това изследване не е контролирано клинично изпитване. Учените не знаят каква доза е получило всяко куче, какъв вид продукт или колко често. Те също така не могат да изключат, че други фактори, като промени в околната среда, боравене или обучение, са повлияли на еволюцията на поведението. Данните идват от наблюдения на собствениците, а не от директни лабораторни измервания. Въпреки това размерът на изследването позволява откриването на тенденции, които биха били невидими в по-малки проби. Авторите подчертават, че все още „нямаме пълна представа за плана, за поведенческо лечение“, свързан с употребата на CBD, и повтарят, че качеството на продукта, дозировката и ветеринарният надзор са критични фактори. В някои случаи, предупреждават те, CBD може да причини странични ефекти от страна на храносмилателната система или да взаимодейства с други лекарства.
Като цяло, откритията не одобряват CBD като универсално или незабавно средство за лечение, но предполагат, че при определени кучета и в дългосрочен план, то може да помогне за намаляване на агресивното поведение. Ако CBD играе някаква роля, изглежда, че го прави като част от бавен, сложен и все още слабо разбран процес.
