Във времето, в което живеем съществуват стигми, че чувството на тревожност е симптом на слабост или пречка, която трябва да бъде преодоляна на всяка цена. Професор от Харвардския университет обаче предлага коренно различна перспектива. Според него тревожността не е враг, а инструмент, който, ако се управлява правилно, може да укрепи психичното ни здраве.
Дейвид Х. Розмарин, доцент в Медицинския факултет на Харвард и основател на Центъра за тревожност в Ню Йорк, е разработил метод от четири стъпки, който помага на хиляди хора да живеят с тревожност по здравословен начин. Неговият подход не се основава на отричане или борба, а на съзнателното и практическо приемане на тази емоция като естествена част от човешкия опит.
Тревожността не е провал, а знак
Преди да се задълбочи в метода, Розмарин повдига ключова предпоставка: тревожността сама по себе си не е проблем. От еволюционна гледна точка, тя е адаптивна реакция, която ни подготвя да действаме в условия на несигурност или потенциални заплахи. Проблемът възниква, когато тревожността стане хронична, преувеличена или пречи на ежедневното функциониране.
Често интерпретираме тревожността като грешка в емоционалната ни система, но в действителност тя е предупреждение, полезна аларма, ако знаем как да я чуем“, обяснява професорът. Тази перспектива скъсва с настоящата тенденция за медикализиране на нормалните емоции, нещо, което Розмарин счита за контрапункт, особено при деца и юноши, които развиват своя емоционален репертоар и могат да получат погрешното послание, че всеки дискомфорт е патологичен.
Метод от четири стъпки за сбогуване с тревожността
Подходът на Розмарин предлага четири конкретни и достъпни стъпки за превръщане на тревожността във възможност за личностно израстване. Този метод не изисква лекарства или сложни техники, а само отворено отношение, готовност за промяна и постоянна практика.
1. Определете какво изпитваме: Първата стъпка е да назовем какво чувстваме. Съзнателно са разпознаем какво ни кара да се тревожим, как тя се проявява в телата ни и какви мисли я съпътстват. Това упражнение за наблюдение помага да се прекъсне автоматичната реакция и да се придобие перспектива.
2. Споделете какво чувстваме: Тревожността има тенденция да се усилва в изолация. Затова Розмарин препоръчва да вербализираме дискомфорта си с някого, на когото имаме доверие: приятел, член на семейството или терапевт. Разговорът не само освобождава напрежението, но и намалява стигмата и ни позволява да получим емоционална подкрепа и нови перспективи.
3. „Прегърнете“ това, което ви се случва: Вместо да избягваме това, от което се страхуваме, често срещана реакция, когато чувстваме тревожност, методът предлага постепенно да се излагаме на източника на страха. Тази практика, известна като прогресивна десенсибилизация, позволява на мозъка да научи, че това, от което се страхува, не е непременно опасно, намалявайки интензивността на реакцията на тревожност с течение на времето.
4. Освобождаване от това, което е извън нашия контрол: Тази последна стъпка ни кани да приемем, че не всичко е под наш контрол. Тревожността често възниква от опитите да се предвиди или контролира бъдещето. Да се научим да се освобождаваме, да живеем с известна степен на несигурност, е от съществено значение за намаляване на емоционалното бреме и за възстановяване на връзката с настоящето.
Този метод не обещава „чудодейно лечение“, не замества психологическата терапия и не води до живот без тревожност. Това е реалистично предложение да интегрираме тревожността като част от живота, вместо постоянно да се борим с нея. „Хората, които се научават да живеят с тревожност, вместо да я потискат, развиват по-голяма емоционална сила“, казва Розмарин. Неговата визия започва да си проправя път сред психолозите и педагозите, които насърчават емоционалното образование, по-малко фокусирано върху елиминирането на дискомфорта и по-фокусирано върху разбирането и трансформирането му. Този метод ни кани да спрем, да наблюдаваме и да изградим по-здравословна връзка с емоциите си. Истинското спокойствие не се ражда от избягването на хаоса, а от това да се научим да бъдем в него, без да се губим.
Източник: La Razón
