Резерватите — 785 обекта в 142 държави, обявени от 1971 г. насам — са дом на едни от най-богатите и същевременно най-крехки екосистеми на планетата. Но биосферните резервати обхващат повече от строго защитените природни територии; те се разширяват, за да включват и области, където хората живеят и работят, а самото обозначение изисква учените, жителите и държавните власти да работят заедно, за да балансират опазването и научните изследвания с местните икономически и културни нужди. Новите резервати, в 21 държави, бяха обявени в събота в Ханджоу, Китай, където програмата прие 10-годишен стратегически план за действие, включващ изучаване на ефектите от климатичните промени, съобщи Антониу Абреу, ръководител на програмата.
Новите резервати включват територия от 135 000 кв. км в индонезийския архипелаг Раджа Ампат, която е дом на над 75% от кораловите видове на Земята, както и на тропически гори и редки застрашени морски костенурки. Икономиката зависи от риболов, аквакултури, дребномащабно земеделие и туризъм, уточниха от ЮНЕСКО.
На западното крайбрежие на Исландия биосферният резерват Снайфелснес включва вулканични върхове, лавови полета, влажни зони, пасища и ледника Снайфелсйокутл. Резерватът с площ 1 460 кв. км е важно убежище за морски птици, тюлени и над 70% от растителността на Исландия — включително 330 вида диви цветя и папрати. Населението от над 4 000 души разчита на риболов, овцевъдство и туризъм.
В Ангола новият биосферен резерват Кисама, простиращ се на 206 км по атлантическото крайбрежие, е „убежище за биоразнообразието“ със своите савани, гори, заливни равнини, устия и острови, според ЮНЕСКО. Той е дом на слонове, ламантини, морски костенурки и над 200 вида птици. Междувременно учените също помагат за възстановяването на екосистеми в полза на местната икономика.
Най-малко 60% от биосферните резервати на ЮНЕСКО са били засегнати от екстремни климатични явления, свързани с климатичните промени, включително екстремни горещини, суши и повишаване на морското равнище.
Агенцията използва сателитни изображения и компютърно моделиране, за да наблюдава промените в крайбрежните зони и други райони, както и дигитализира своите исторически бази данни. Информацията ще се използва, за да се определи най-добрият начин за опазване и управление на резерватите.
В България биосферни резервати, включени в световната мрежа на ЮНЕСКО са Сребърна, разположен край река Дунав, известен със своето богатство от редки водолюбиви птици, Централен Балкан, който опазва уникални горски екосистеми, редки растения и местообитания на застрашени видове като кафявата мечка и скалния орел, Червената стена в Родопите, известна със своите карстови форми и разнообразие от орхидеи, Узунбуджак в Странджа, дом на вековни гори.
