„Ако искаме да оцелеем, трябва да сме подготвени за немислими последици. Нека помним, че този тип катастрофи могат да възникнат не само от ядрена война, но и от природни бедствия“, заключава изследването.
Ядрената зима е теоретична концепция, но ако климатичният сценарий, предвиден след пълномащабна ядрена война, при която димът и саждите от огнените бури блокират слънчевата светлина, се превърне в реалност, глобалните температури ще паднат рязко, унищожавайки по-голямата част от селското стопанство.
Ядрената зима може да продължи повече от десетилетие, което да доведе до широко разпространен глад за оцелелите след опустошенията, причинени от експлозиите. Екип от Държавния университет на Пенсилвания, ръководен от Юнинг Ши, е моделирал точно как различните сценарии на ядрена зима биха могли да повлияят на световното производство на царевица, най-широко отглежданата зърнена култура в света.
Екипът на Ши използва агроекосистемния модел Cycles, за да предвиди как последиците от ядрена война биха се отразили на посевите. Последиците, докладвани в проучване в Environmental Research Letters, показват, че подобно събитие би могло да опустоши царевичните култури в световен мащаб, намалявайки производството с до 87% поради блокирането на слънчевата светлина и увеличеното UV-B лъчение.
Авторите отбелязват, че степента на спад в добива на царевица би варирала в зависимост от мащаба на конфликта. Регионална ядрена война, която би изпратила около 5,5 милиона тона сажди в атмосферата, би могла да намали годишното производство на царевица в световен мащаб със 7%. Мащабна глобална война, която би инжектирала 165 милиона тона сажди в атмосферата, би могла да доведе до 80% спад в годишното производство на царевица.
Общо, проучването симулира шест сценария на ядрена война с различни инжекции на сажди. Поради глобалното значение на културата, авторите са избрали да моделират колапса на царевицата по време на ядрена зима, за да представят очакваната съдба на селското стопанство като цяло. Ши отбеляза, че 80% спад в световното производство на култури би имал катастрофални последици, предизвиквайки широко разпространена световна продоволствена криза. Дори 7% спад в световното производство на култури би имал тежко въздействие върху хранителната система и световната икономика, вероятно водещ до повишена продоволствена несигурност и глад.
„Симулирахме производството на царевица на 38 572 места при шест сценария на ядрена война с нарастваща тежест, с инжекции на сажди, вариращи от 5 до 165 тона“, обясни Ши в изявление. „Това проучване разширява разбирането ни за глобалната устойчивост и адаптация на селското стопанство в отговор на катастрофални климатични смущения.“
В допълнение към разглеждането на ефектите от огромните количества сажди в атмосферата, проучването моделира и увеличаването на UV-B радиацията (вид ултравиолетова радиация, която може да причини увреждане на ДНК, оксидативен стрес и намалена фотосинтеза в растенията), която би достигнала земната повърхност по време на ядрена зима, което би могло допълнително да ограничи селското стопанство. Според Ши това е първото проучване, което оценява степента на щетите от UV-B радиацията върху селското стопанство след ядрени експлозии, които биха достигнали пик шест до осем години след световна война. Това би могло допълнително да намали производството на царевица със 7%, което би довело до общ спад от 87% в производството на царевица в най-лошия случай.
Озонът във високи концентрации в земната атмосфера ефективно абсорбира по-голямата част от UV радиацията, която планетата получава от слънцето, но ядрена война би премахнала тази способност. „Взривът и огнената топка от атомните експлозии произвеждат азотни оксиди в стратосферата“, добавя Ши. „Наличието на азотни оксиди и нагряването на абсорбиращите сажди биха могли бързо да унищожат озона, увеличавайки нивата на UV-B радиация на земната повърхност. Това би увредило растителната тъкан и допълнително би ограничило глобалното производство на храни.“
Въпреки че прогнозите сочат потенциално катастрофални спадове в производството на култивираните в момента сортове царевица, проучването заключава, че преминаването към сортове култури, които могат да растат при по-хладни условия, с по-кратки вегетационни периоди, би могло да увеличи световното селскостопанско производство с 10%, в сравнение с липсата на адаптация. Наличието на семена за тези култури обаче може да се превърне в сериозен проблем.
Предложеното решение е да се подготвят „комплекти за селскостопанска устойчивост“ преди всяка ядрена катастрофа, със специфични за региона и климата семена за сортове култури, които могат да растат при по-хладни условия, с по-кратки вегетационни периоди и да оцелеят при по-ниски температури. „Тези комплекти биха помогнали за поддържане на производството на храни през нестабилните години след ядрена война, докато веригите за доставки и инфраструктурата се възстановят“, добавя Армен Кеманян, съавтор на проучването.
„Ако искаме да оцелеем, трябва да сме подготвени, дори за немислими последици. Нека помним, че катастрофи от този характер могат да възникнат не само от ядрена война, но и например от силни вулканични изригвания. Някой може да си помисли, че изследвания от този характер са просто интроспекция, но те ни принуждават да разберем крехкостта на биосферата. Съвкупността от всички живи същества и как те взаимодействат помежду си и с околната среда.“
Източник: La Razón
