Нови изследвания показват, че космическата радиация, далеч не е пречка, а може да бъде ключът към живота в негостоприемни, ледени светове.
Йонизиращото лъчение, което варира от слънчева ултравиолетова светлина до високоскоростни космически лъчи, е форма на енергия, способна да увреди органични съединения, важни за биологията. На Земята животът е защитен от най-неблагоприятните му ефекти от планетарно магнитно поле и плътна атмосфера, които действат като естествени щитове. Традиционно тази защита се е считала за съществена за оцеляването, което е довело до предположението, че отсъствието ѝ би довело до негостоприемен и стерилен свят. Следователно, търсенето на извънземен живот се е фокусирало върху небесни тела с условия, които поне частично повтарят тези на Земята, като например планети с умерен климат и пряка слънчева светлина.
Въпреки това, едно скорошно проучване предлага съвсем различна перспектива, оспорвайки предишните разбирания за обитаемостта. Доказано е, че при определени обстоятелства космическата радиация не само не би предотвратила живота, но всъщност би могла да го насърчи в среди, считани преди за негостоприемни.
Нов космически енергиен източник за живот
Това революционно изследване предполага, че животът може не само да устои на йонизиращо лъчение, но дори да зависи от него. Както съобщава ScienceAlert, изследването се основава на процеса на радиолиза. Този механизъм се получава, когато високоенергийни космически частици отнемат електрони от молекули във вода или подземен лед, предлагайки алтернативен енергиен източник за микроорганизми на места без слънчева светлина. Накратко, космическите лъчи биха могли да бъдат ключът към извънпланетарния живот.
Радиолизата, чрез генериране на химични реакции, би могла да произведе енергията, необходима за хранене на микроорганизми, дори в студена и тъмна среда. По този начин енергията може да възникне от взаимодействия на атомно ниво в подпочвения слой. Изследователите са извършили подробни симулации, за да оценят количеството енергия, което радиолизата може да генерира на ключови места в Слънчевата система. Целта е била да се определи количествено потенциалът на този източник при оскъдна слънчева светлина.
Разширяване на картата на космическата обитаемост
Според изчисленията, спътникът на Сатурн, Енцелад, се очертава като най-вероятното място за съществуване на живот. След нея се нарежда планетата Марс и впоследствие Европа, един от спътниците на Юпитер. Всички тези небесни тела са известни с евентуалното наличие на течна вода или лед под повърхностите им.
Публикувани в Международния журнал по астробиология, откритията имат значителни последици за астробиологията и нашето разбиране за живота в космоса. Професор Димитра Атри, астробиолог от Нюйоркския университет в Абу Даби, отбеляза, че това откритие „променя начина, по който мислим за това къде може да съществува живот“, отваряйки вратата към разглеждане на нови видове обитаеми среди. Вместо търсенето да се фокусира единствено върху топли, изпълнени със слънчева светлина планети, новата перспектива предлага да се разгледат студени, тъмни места, при условие че имат подземни води и са изложени на космически лъчи. Този подход значително разширява възможностите за намиране на живот извън обитаемите зони.
Източник: La Razón
