През последните няколко века експериментите са достигнали международни размери. Най-авангардната наука вече не се провежда от отделни хора, университети или дори държави, а от планетата като цяло. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ струва 10 милиарда долара и беше изстрелян преди по-малко от три години. Това е най-мощната технология, с която разполагаме за наблюдение на дълбокия космос, но въпреки това учените вече мислят за следващата стъпка.
Хайди Нюберг, астрофизик в Политехническия институт Ренселер и автор на новата статия в „Граници в астрономията и космическите науки“, в което се предлага как би могъл да изглежда следващият голям космически телескоп. Макар че би могла да изложи много добри аргументи, оправдаващи необходимостта от телескоп, който да надминава този на Джеймс Уеб, Нюберг подчертава необходимостта от намиране на Земя 2.0. Планета, подобна на нашата, където човешкият живот е жизнеспособен.
Според Нюбърг, предложеният от него телескоп би могъл да заснема изображения на планети на 60 светлинни години разстояние с голяма прецизност, разкривайки приблизително 30 планети, потенциално подобни на нашата. Когато обаче казва „подобни“, той има предвид, че са с подобен размер, обикалят на подходящо разстояние от звездата си и са скалисти. Има дълъг път до наличието на течна вода и той не крие факта, че ще са необходими допълнителни анализи, за да се изяснят тези аспекти, преди планетата да бъде обявена за обитаема.
В средния инфрачервен спектър, където планетите с течна вода излъчват повече радиация, звездата може да бъде до милион пъти по-ярка от планетата. Във видимата светлина разликата е повече от десет милиарда пъти. Следователно ключът не е просто да се изгради огледало, по-голямо от това на James Webb (нещо, което е почти невъзможно да се изстреля в космоса със сегашните технологии), а да се използва конфигурация, която максимизира способността за разграничаване между двата източника на светлина. Телескопът, който Нюберг предлага, не е много по-голям от James Webb (съставен от няколко шестоъгълни огледала, които, комбинирани, заемат 6,5 метра в диаметър). Вместо кръг, огледалото на Нюберг приема правоъгълна форма с размери 1 на 20 метра. Тази удължена, подобна на лента пропорция може да е непривлекателна, но позволява еквивалентната разделителна способност на телескоп с диаметър 20 метра при някои задачи. Тези 20 метра биха разделили ослепителната светлина, достигаща до нас от звездите, от слабия сигнал от планетите, които ги съпътстват.
От години се предлага вариантът за блокиране на звездната светлина с техника, известна като „оклузия“. Идеята е да се разположи диск с диаметър десетки метри, който, поставен на хиляди километри от телескопа, скрива звездата и пропуска светлината от планетите. Въпреки че това решение е ефективно в специфични случаи, то е непрактично, когато целите са множество и са толкова отдалечени една от друга.
Именно тук правоъгълният телескоп показва своето предимство. Чрез завъртане на огледалото, астрономите могат да подравнят 20-метровата дължина с позицията на звездата и нейната планета, постигайки необходимата разделителна способност, без да прибягват до звездни сенници или огледала, които е невъзможно да се поставят в орбита. Разбира се, този „екстремен“ дизайн има не само предимства, но и някои недостатъци, които го правят по-скоро специализиран, отколкото универсален.
