„Древните остатъци не са просто следи от това, което хората са яли или са предлагали на боговете. Те са сложни химически екосистеми, които ни връщат назад във времето“, отбелязва проучване.
Често се подчертава, че медът никога не се разваля, но отвъд 100-годишни проби, запазени от нашите дядовци или баби, е много трудно да проверим това сами. Особено когато става въпрос за мед, който е бил в амфора, в продължение на 2500 години. Преди десетилетия екип от археолози открива лепкаво вещество в меден съд, в древногръцко светилище. Доскоро идентичността на остатъка беше неясна и учените се чудеха дали е смес от мазнини, масла и пчелен восък или нещо друго?
Проучване, на екип от учени, публикувано в Journal of the American Chemical Society разкрива загадката. Те анализират повторно проби от остатъците, използвайки съвременни техники за анализ и установяват, че те вероятно представляват останки от древен мед, заключение, което предишни анализи бяха отхвърлили.
Медът е бил важно вещество в древния свят. Понякога е бил оставян в светилища като жертвоприношение на боговете или погребван с мъртвите. През 1954 г. едно такова подземно гръцко светилище, датиращо от около 520 г. пр.н.е., е открито в Пестум, Италия, на около 300 км южно от Рим. Вътре са били открити няколко бронзови съда, съдържащи лепкав остатък. По това време археолозите предполагали, че това е мед, първоначално предлаган в пчелни пити. Впоследствие три различни екипа анализирали остатъка в продължение на 30 години, но не успели да потвърдят наличието на мед, като вместо това заключили, че бурканите съдържат някакъв вид животинска или растителна мазнина, замърсена с цветен прашец и части от насекоми.
Когато остатъкът пристигнал в музея Ашмолеан за изложба, екип от изследователи, водени от Лучана да Коста Карвальо и Джеймс Маккълаг, имал възможността да преразгледа мистериозното вещество и да събере нови научни доказателства. Екипът на Маккълаг анализирал проби от остатъка, използвайки различни съвременни аналитични техники, за да определи молекулярния му състав. Резултатите показват, че химичният му отпечатък е почти идентичен с този на съвременния пчелен восък и мед, с по-високо ниво на киселинност, което е в съответствие с промените, след продължителното съхранение.
Химичният състав на остатъка е бил по-сложен от този на разградения, чрез топлина пчелен восък, което предполага наличието на мед или други вещества. Там, където остатъкът е бил в контакт с бронзовия съд, е открита разградена захар, смесена с мед. Хексозни захари, често срещана група захари, присъстващи в меда, са открити в по-високи концентрации в древния остатък, отколкото в съвременния пчелен восък. В остатъка са идентифицирани и протеини от пчелно млечице (за които е известно, че се секретират от западната медоносна пчела). Тези резултати показват, че древното вещество е това, което е останало от древен мед. Изследователите обаче не изключват възможността да присъстват и други пчелни продукти.
„Древните остатъци не са просто следи от това, което хората са яли или са предлагали на боговете, те са сложни химически екосистеми“, заключава Коста Карвальо. „Изучаването им разкрива как тези вещества са се променяли с течение на времето, отваряйки вратата за бъдещи изследвания на древната микробна активност и нейните потенциални приложения.“
Източник: La Razón
