Как да преодолеете загубата на приятел

Дали става дума за платоничното приятелство между хората, или се касае за любовна връзка, „счупването“ на тази връзка е нещо неприятно и за двете страни. С течение на времето хората се променят, отношенията между тях – също. Появява се една пукнатина, която с всеки изминал ден се разтваря все повече и повече, докато не се превърне в дълбока пропаст между довчерашните приятели или партньори.
Приятелството и любовта се основават на взаимност и доверие, на взаимната подкрепа между приятелите или любовните партньори. Те са тези, които са до нас и ни подкрепят, насърчават и подтикват непрекъснато да вървим напред. Те са тези, на които ние споделяме своите болки и радости. И когато са истински, те са също толкова радостни, колкото и ние.
Но идва момент, когато тази нишка започва да изтънява и с течение на времето, колкото и да опитваме да я запазим, тя се къса. Приятелството или връзката остават в миналото. Като, разбира се, за това има най-различни причини.
Понякога приятелствата и връзките приключват, защото я няма онази взаимност, която толкова е нужна. Единият се чувства сякаш е дал всичко от себе си, докато отсреща има какво още да се желае.
Има случаи, когато връзката между двама души (независимо дали е само платонична или любовна) става прекалено токсична. Единият започва да обвинява другия, да опитва да го ограничава, да опитва да крие епизоди от живота си. Тук става дума за опити за манипулация, които в един момент дотягат на отсрещната страна. И малко по малко хората започват да се дистанцират. Разхлабването на връзката не е резултат само от манипулациите, то може да бъде следствие и от различните вкусове на хората, които вероятно се намират и в различни етапи от живота си.
Разпадането на приятелството или връзката вече са факт. Трябва ли обаче да се затворите в себе си? Ще помогнат ли затварянето и избягването на конкретния човек да преодолеете загубата по-лесно? Не, разбира се. Откъсването от света, бягството от проблемите не води до тяхното решаване.
Ако имате възможност, говорете с приятеля си. Това е начин и двете страни да изразят себе си, да споделят своите емоции, а това ще ви помогне да разберете какво се случва с вас, какво е довело до краят на връзката, защо сте загубили своя най-добър приятел или партньор.
Има случаи, когато е невъзможно приятелството да бъде прекратено с разговор. Ако човекът срещу вас не желае да говори, не го насилвайте, уважете неговото решение. Какъв е смисълът да говорите на някой, който не иска да ви слуша? За момента оставете нещата такива, каквито са. Рано или късно ще дойде времето, когато те ще бъдат изяснени.
Невинаги прекратяването на едно приятелство или на една връзка е мирно и тихо. Ако нещата са стигнали до там, опитайте да не наранявате отсрещната страна. Може би ще дойде ден, когато ще съжалявате за обидите, изречени в момент на ярост. Опитайте да запазите най-хубавите си общи спомени с човека. Нека той или тя останат във вашето съзнание такива, каквито сте ги харесвали.
Загубата на приятел или партньор носи тъга. Не опитвайте да потискате чувствата, които ще се появяват по време на различните етапи. Ще има моменти, когато ще сте гневни и ядосани. Ще има и такива, в които ще се питате къде сте сгрешили и ще изпитвате вина за случилото се. Ще бъдете раздразнени и разочаровани, а понякога дори и тъжни. Не опитвайте да се правите на силни. Ако ви се плаче, поплачете си. Тъгувайте, скърбете, ако това ще ви помогне. Ако в такива моменти сте искрени поне със себе си как се чувствате, ще бъдете по-добре в бъдеще.
Никога не упреквайте само себе си или само другия за разбитото приятелство. Знайте, че вината е и при двете страни. Единият смята, че е давал прекалено много от себе си. А това предполага да има и същите очаквания от другия. Никой не ни кара да даваме, нали? А разочарованието идва от нашите очаквания, които имаме спрямо околните. Това да даваш, не означава, че задължително ще получиш същото в замяна. Но някак си ние така сме устроени. Да даваме и отсреща да ни отвръщат със същото. И именно от това идват разочарованията при повечето хора.
Всяка прекъсната връзка е урок, който е трябвало да ни научи на нещо: кои сме ние и кои искаме да бъдем. Всяка раздяла ни дава възможност да направим равносметка на своя живот – на положителното и отрицателното в него, на онова, което искаме да постигнем по отношение на хората.