Средиземно море отчете най-топлия юли в историята тази година, със средна температура на повърхността от 26,68°C, според данни на Copernicus.
Широкомащабното затопляне показа, че 95% от Средиземно море са с температури над средните, като 63% от басейна превишават дългосрочната средна стойност с поне един градус, а 40% – с поне два градуса.
Най-засегната е западната част на Средиземно море, където са установени „екстремни аномалии“.
Сега ново рецензирано изследване хвърля светлина върху това колко сериозна е заплахата от покачващите се морски температури в региона. Метаанализ, ръководен от експерти от Центъра за океански изследвания GEOMAR Helmholtz в Кил, преглежда 131 научни изследвания за Средиземно море.
Резултатите показват, че дори умерено допълнително затопляне – само с 0,8°C над сегашните нива – може да доведе до необратими щети върху морското биоразнообразие, рибните популации и уязвимите крайбрежни местообитания.
Подобно на Балтийско или Черно море, Средиземно море е полузатворен воден басейн, свързан със световния океан само чрез Гибралтарския проток. В резултат то се затопля и подкислява по-бързо и по-силно от открития океан.
Водите му са се затоплили с 1,3°C между 1982 и 2019 г. – три пъти по-бързо от средното за световния океан. Междуправителственият панел по климатични промени (IPCC) е определил Средиземно море като гореща точка на климатичните промени.
Регионът е и едно от най-важните места в света за морското биоразнообразие, като приютява над 17 000 морски вида. Много от тях се срещат само тук, което прави Средиземно море ключов център за биоразнообразието.
Затоплянето, причинено от климатичните промени, заедно с други фактори като прекомерен риболов, замърсяване и разрушаване на местообитанията, е сред основните заплахи за морските и крайбрежните екосистеми в региона.
Изследователите използват рамката за оценка на риска на IPCC – визуален инструмент с цветови кодове, показващ как рисковете нарастват при всяко допълнително затопляне.
Инструментът показва, че дори умерено допълнително затопляне може да нанесе необратими щети върху екосистемите на Средиземно море. Ако глобалното затопляне бъде ограничено между 0,6 и 1,3°C до 2100 г., видовете морска трева могат да изчезнат напълно. Някои видове морски водорасли също ще намалеят, докато топлолюбиви видове водорасли ще се увеличат.
При затопляне от 0,8°C рибните запаси могат да се свият с 30-40%, като се изтеглят на север и отварят място за нашественици като рибата лъв, която застрашава биоразнообразието.
Крайбрежните екосистеми са особено уязвими заради съчетанието между затопляне и покачване на морското равнище. Крайбрежната ерозия застрашава местата за гнездене на морски костенурки, като над 60% от тях рискуват да бъдат изгубени.
Източник: Euronews
