Астрономи, работещи с телескопа ALMA в Чили, разкриха как звездите с голяма маса достигат своя размер, като идентифицираха газови потоци, които действат като междузвездни магистрали, насочващи материята към младите звезди.
Формирането на най-масивните звезди в космоса, тези с осем пъти по-голяма маса от нашето Слънце, винаги е представлявало предизвикателство за астрофизиката. Тези небесни гиганти се развиват с изумителна бързина, освобождавайки мощни звездни ветрове и радиация, които на теория би трябвало да разпръснат околния материал, като по този начин им попречат да достигнат такива колосални размери. Тази загадка интригува учените от десетилетия. Неотдавнашно откритие обаче предлага важна улика за решаването на този космически парадокс. Астрономите разкриха съществуването на огромни „космически потоци“ от газ, наречени „междузвездни магистрали“, способни да насочват материал директно към тези млади, масивни звезди. Това откритие предефинира нашето разбиране за това как тези звезди успяват да натрупат толкова много материя.
Години наред научната общност приемаше, че акреционните дискове са основните структури, които осигуряват необходимия материал за растежа на младите звезди. Нови изследвания, използващи телескопа ALMA в Чили, обаче позволиха наблюдения на безпрецедентни детайли в региони на образуване на звезди, оспорвайки тази преобладаваща хипотеза.
Звездни магистрали оспорват класическите теории за образуване
Изследването, озаглавено „Масивни разширени стримери захранват млади звезди, с голяма маса“, беше публикувано на 20 август 2025 г. в престижното списание Science Advances. Според наблюденията на екипа, около въпросната масивна звезда няма забележим акреционен диск или той е значително малък, противно на очакванията. Това представлява повратна точка в изследването.
Освен това, екипът от астрономи успя директно да наблюдава как тази млада звезда се захранва от поне два отделни космически потока. Единият от тези потоци се свързва директно с централната област на звездата, разкривайки много по-директен механизъм за снабдяване с материал, отколкото се предполагаше преди. Това поведение напомня на истински космически артерии.
Тези резултати предполагат, че космическите потоци имат способността да транспортират огромни обеми газ към региони на образуване на звезди. Това се случва независимо от наличието на значителен акреционен диск и, по-специално, въпреки енергийната обратна връзка, излъчвана от централната звезда. Този процес позволява на звездите с голяма маса да продължат да натрупват материал, въпреки собствените си ветрове.
В крайна сметка, това откритие на космическите потоци като основен механизъм за захранване представлява забележителна промяна в парадигмата и в разбирането ни за образуването на масивни звезди. То предефинира как се раждат гигантите на Вселената и подчертава силата на съвременните астрономически наблюдения да разкриват неподозирани досега процеси, отваряйки нови пътища за бъдещи изследвания в астрофизиката.
