Европейският съюз напредва със стратегията си срещу разхищението и се фокусира върху предмет от ежедневието, който може да изчезне през следващите години.
Растенията в пластмасови саксии са евтини и лесни за отглеждане. Всички имаме стайни растения в пластмасови саксии, в домовете си. Те са често срещан елемент във всяка къща, но са част от модел на потребление, който все повече се поставя под въпрос в Европа.
Дебатът за опаковките придоби важно значение в дневния ред на ЕС, тъй като Брюксел ускорява постигането на своите климатични цели. Намаляването на отпадъците, насърчаването на повторната употреба и ограничаването на пластмасата се превърнаха в крайъгълни камъни на Европейската зелена сделка, а градинарският сектор вече усеща последиците от тази трансформация.
Кога ЕС ще забрани пластмасовите саксии?
Европейският парламент даде зелена светлина на новия Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR), закон, насочен към намаляване на генерирането на отпадъци и насърчаване на системи за многократна употреба в целия ЕС. Текстът все още се нуждае от завършване на някои официални процедури, но той определя курса за пазара през следващото десетилетие.
Наред с други мерки, регламентът има за цел да гарантира, че до 2030 г. всички опаковки, продавани в Европейския съюз, са рециклируеми и че употребата на пластмаси за еднократна употреба е значително намалена. Европа е произвела близо 186 килограма отпадъци от опаковки на глава от населението през 2021 г., цифра, която Брюксел счита за неустойчива.
По този начин саксиите за цветя попаднаха под радара на ЕС поради ефимерния си характер. Много от тях се изхвърлят скоро след закупуването, което ги поставя близо до категорията на краткотрайните опаковки. Европейските преговори въведоха значително разграничение. Според споразуменията, постигнати по време на законодателния процес, саксиите, „предназначени единствено за продажба и транспорт“, ще се считат за опаковки, докато тези, използвани в различни етапи на производство или продавани с растението, могат да бъдат класифицирани като неопаковки. Това техническо разграничение не е незначително. То определя дали производителите ще трябва да спазват по-строги задължения, като например финансиране на системи за рециклиране или подмяна на материали. Освен това, то отразява опита на Брюксел да балансира въздействието върху околната среда с производствените реалности в сектора.
Европейското градинарство следи отблизо дебата. Бизнес асоциациите предупреждават, че прекалено широкото тълкуване може да повиши разходите и да създаде несигурност на пазар, който вече е под натиск от екологичните изисквания.
Сред разглежданите варианти, които да заменят пластмасовите саксии са компостируеми материали или системи за опаковки за многократна употреба. Въпреки това, нито едно решение не изглежда окончателно. Някои биопластмаси се разграждат само при специфични промишлени условия, докато хартията или картонът представляват проблеми с устойчивостта, когато влязат в контакт с влага. Екологичните организации отдавна посочват, че замяната на пластмасата с други материали не винаги гарантира по-малко въздействие, ако целият жизнен цикъл не е устойчив. Предложено е и връщане на традиционни материали, като теракота, възприемана като по-екологична. Но теглото и крехкостта ѝ усложняват масовия транспорт, особено за големите търговски вериги.
За търговците на дребно предизвикателството ще бъде адаптирането на логистиката, без да се губи конкурентоспособност. Ако Европа иска да намали екологичния си отпечатък градинарският сектор ще трябва да се промени. Според ЕС екологичният преход до 2030 г. започва с привидно скромни детайли и завършва с трайното предефиниране на потребителските навици в целия регион.
