Това е заключението на скорошно проучване, фокусирано върху съединението кверцетин, което се среща в много зеленчуци.
В продължение на години кверцетинът е едно от онези „обещаващи“ съединения, които се появяват отново и отново в хранителни изследвания. Той е антиоксидант, противовъзпалително средство и присъства в обикновените плодове и зеленчуци. Но действителната му роля за здравето, и особено в превенцията на рака, винаги е била малко извън лабораторията. Причината се крие в това, че консумацията на кверцетин не гарантира, че тялото знае какво да прави с него.
Кверцетинът е растителен флавоноид, вид полифенол, който растенията използват като защита срещу ултравиолетова радиация или патогени. Ние го поглъщаме ежедневно, въпреки че почти никога не го осъзнаваме. Ябълките съдържат големи количества от него, но те далеч не са основният източник. По-големи количества се намират в лука (особено червения), каперсите, боровинките, гроздето, черешите, броколите и чая. В някои случаи малка порция от тези храни съдържа повече кверцетин от няколко ябълки взети заедно. Проблемът е, че в човешкото тяло кверцетинът се абсорбира слабо и има малък ефект сам по себе си. Тук се намесва фактор, който конвенционалното хранене е игнорирало в продължение на десетилетия, а именно чревният микробиом.
Ново проучване, публикувано в Cell Metabolism, показва, че кверцетинът разгръща част от потенциала си само когато определени чревни бактерии го трансформират химически. Не е важна оригиналната молекула, а какво правят нашите микроби с нея. Авторите на изследването, ръководени от Пенгу Хан, идентифицираха специфичен метаболит (DOPAC, съкращение от дихидроксифенилоцетна киселина), генериран от кверцетин от чревните бактерии. Това съединение действа директно върху CD8⁺ Т-клетките, ключови компоненти на имунната система, отговорни за унищожаването на туморните клетки. В животински модели DOPAC подобрява ефективността на имунния отговор и укрепва клетъчните механизми, свързани със защитата срещу рак. Това не е лек, нито магическо решение, но е ново стъпка в борбата срещу заболяването.
Тук идва въпросът, ако ефектът зависи от специфични бактерии, дали всички се възползват еднакво? Отговорът е не. Една от най-известните бактерии е Akkermansia muciniphila, микроб, често срещан в червата, считан за „здравословен“ и който вече е бил свързан с положителен отговор на имунотерапии за рак. Неговото присъствие варира значително между отделните хора. Той може да се открие в голяма част от възрастните, но изобилието му има тенденция да намалява с възрастта, затлъстяването, диетите с ниско съдържание на фибри или определени медицински лечения. С други думи, двама души могат да ядат един и същ плод и да изпитат много различни биологични ефекти. Не защото храните са различни, а защото бактериите им са.
Проучването на екипа на Хан подсилва идея, която набира все по-голяма популярност. Някои ползи, приписвани на диетата, не се крият в самите храни, а в способността на микробиома да ги трансформира в активни молекули. Следователно, трябва да се установят ясни граници. Работата се основава на експериментални модели и клетъчни наблюдения и тя не доказва, че консумацията на повече кверцетин предотвратява рака при хората. Нито пък предлага самолечение с добавки. Всъщност, много опити с изолирани антиоксиданти са се провалили или са показали неутрални ефекти. Ключът тук не е „повече кверцетин“, а разнообразна, богата на растения диета, която подхранва микробна екосистема, способна да произвежда полезни метаболити.
