Учени направиха историческото откритие, което ще предпази Земята от нейната топлина. Вековната мистерия защо слънчевата корона е с милиони градуси по-гореща от повърхността си вече може да има отговор благодарение на откритието на вълни, които пренасят енергия от вътрешността на Слънцето.
Геомагнитните бури, които заплашват нашите технологии, може скоро да останат в миналото. Откритие в областта на астрофизиката отваря неочакван път за по-точно прогнозиране на явленията в космическото време, което е ключова стъпка в защитата на електрическите и комуникационните мрежи на Земята. Ключът се крие в решаването на една от най-упоритите загадки за нашата звезда. Всъщност това откритие слага край на дългогодишен научен дебат: защо слънчевата корона, неговата външна атмосфера, достига температури от милиони градуси, докато повърхността ѝ едва надхвърля хиляди. Отговорът на тази вековна слънчева мистерия не се крие в екзотичен процес, а в механизъм за пренос на енергия, който досега е съществувал само на хартия. Наскоро екип от учени най-накрая постигна първото директно наблюдение на това явление. То включва неуловими магнитни вълни, известни като торсионни Алфвенови вълни, които се усукват и издигат от долните слоеве на Слънцето. Тяхното съществуване е теоретична хипотеза, но присъствието им в малък мащаб никога не е било емпирично потвърдено.
В тази връзка, заснетите изображения демонстрират как тези магнитни вълни пренасят плазма с изключително високи скорости и пренасят енергия към слънчевата атмосфера в постоянен поток. Когато се освободи в горните слоеве, този енергиен прилив нагрява короната до екстремни температури. Този процес обяснява топлинното несъответствие, както е публикувано в ScienceAlert.
Един двигател захранва два ключови слънчеви феномена
Но последиците не свършват дотук. Изследователите твърдят, че този механизъм не само решава проблема с короналното нагряване, но изглежда е и движещата сила зад слънчевия вятър. Същата тази магнитна енергия би била отговорна за изстрелването в космоса на постоянния поток от частици, който облива цялата слънчева система и взаимодейства с планетите, включително Земята. Подробностите от това наблюдение са публикувани в списание Nature Astronomy, е станало възможно благодарение на най-съвременната технология на слънчевия телескоп „Даниел К. Иноуе“, най-мощният в света. Неговите възможности позволиха на учените да разгадаят физиката, която управлява нашата звезда, поставяйки началото на нова ера в слънчевата физика и в способността ни да предвиждаме преките ѝ ефекти върху нашата планета.
