Най-висшият съд на ООН ще обяви в сряда историческо консултативно становище, в което ще се изложат правните задължения на страните за справяне с климатичните промени, както и последствията за държавите, чиито емисии са навредили на планетата.
Юристи смятат, че това ще бъде най-значимото решение досега в областта на международното климатично право, с потенциал да повлияе върху действията на правителства и компании в световен мащаб.
Премиерът на Вануату, Джотам Напат, заяви, че това не е просто правен прецедент, а „решаващ момент в движението за климатична справедливост и лъч надежда за сегашните и бъдещите поколения“.
Историята започва през 2019 г., когато студенти от Тихоокеанските острови стартират кампания с призив към правителствата да поискат от Международния съд на ООН (ICJ) тълкуване на задълженията на държавите според международното право. С подкрепата на Вануату и над 130 държави, Общото събрание на ООН официално сезира ICJ през март 2023 г.
Съдът беше помолен да отговори на два ключови въпроса:
- Какви са задълженията на държавите съгласно международното право за справяне с климатичните промени в полза както на настоящите, така и на бъдещите поколения?
- Какви са правните последици, ако държавите не изпълнят тези задължения и причинят сериозна климатична вреда?
По време на изслушванията през декември 2023 г., съдът изслуша над 100 държави и организации, а писмени становища подадоха още около 150 участници — превръщайки случая в най-мащабния в историята на ICJ.
Макар консултативните становища на съда да не са правно обвързващи, те имат съществена правна тежест и авторитет.
„Обърнахме се към Съда, за да изясни какво вече изисква международното право от държавите, защото доверието ни в механизми като Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Парижкото споразумение не води до достатъчно бързи действия,“ каза Напат.
Много островни държави вече усещат опустошителните ефекти от климатичната криза. Над една трета от населението на Тувалу е кандидатствало за виза за климатична миграция по-рано тази година. Правителството на Науру е започнало да продава паспорти на заможни чужденци, за да събира средства за евентуално преселване.
Вануату е особено засегната от усилващи се циклони, покачване на морското равнище и навлизане на солена вода, които застрашават начина на живот на населението.
Някои от големите замърсители обаче твърдят, че съществуващата международна правна рамка – включително Парижкото споразумение – е достатъчна, и не е нужно ново тълкуване на задълженията на държавите.
Очаква се решението на ICJ да постави ясен правен ориентир относно климатичните задължения на страните според международното право.
Мнозина вярват, че това може да ускори финансирането за загуби и щети, да доведе до по-амбициозни цели за намаляване на емисиите, и да оформи международните климатични преговори за години напред.
Източник: Euronews
