Според проучване на Университета в Плимут двадесет и един процента от повърхността на океана е потъмняла, през последните две десетилетия. Това са повече от 75 милиона квадратни километра. До това заключение достига проучването, ръководено от Томас Дейвис от Университета в Плимут (Великобритания). То е публикувано в списание Global Change Biology.
Потъмняването на океана се случва, когато промените в оптичните свойства на водата намаляват дълбочината на неговите фототични зони. Те са дом на 90% от целия морски живот и места, където слънчевата и лунната светлина са двигател на екологичните взаимодействия. За проучването изследователите са използвали комбинация от сателитни данни и числени модели, за да анализират годишните промени в дълбочината на фототичните зони по цялата планета, съобщава Servimedia.
Те установиха, че 21% от световния океан (включително големи площи от крайбрежните региони и откритото море) е потъмнял между 2003 и 2022 г.
Повече от 9% от океана (над 32 милиона квадратни километра, площ, подобна по размер на африканския континент) са наблюдавали свиване на дълбочината на фототичната зона с повече от 50 метра, докато 2,6% са наблюдавали намаляване на фототичната зона с повече от 100 метра. Цялостната картина обаче не е само на потъмняващ океан, тъй като около 10% от морската повърхност (над 37 милиона квадратни километра) е станала по-светла през последните 20 години.
Въпреки че точните последици от тези промени не са напълно ясни, изследователите посочват, че те биха могли да засегнат голям брой морски видове и еко системи по света. Авторите на изследването посочват, че тези промени вероятно са резултат от комбинация от натрупване на хранителни вещества, органичен материал и седименти в близост до бреговете, причинени от селскостопански оттичащи води и увеличени валежи.
В открития океан те изброяват фактори като промени в динамиката на цъфтежа на водораслите и промени в температурите на морската повърхност, които са намалили проникването на светлина в повърхностните води. „Такива промени причиняват широко разпространено потъмняване, което намалява територията в океана, достъпна за животни, които зависят от слънцето и луната за оцеляване и размножаване. Хората също зависят от океана и неговите фототични зони (области, където прониква слънчевата светлина) за въздуха, който дишаме и рибата, която ядем. Като се има предвид всичко това, нашите открития представляват реална причина за безпокойство“, казва Дейвис.
Тим Смит, ръководител на отдела за морска биогеохимия и наблюдения в Морската лаборатория в Плимут, отбелязва: „Океанът е много по-динамичен, отколкото смятаме. Например, знаем, че нивата на светлина във водния стълб варират изключително много в рамките на 24 часа, а животните, чието поведение е пряко повлияно от светлината, са много по-чувствителни към нейните процеси и промени.“
„Ако фототичната зона се свие с около 50 метра в големи площи на океана, животните, нуждаещи се от светлина, ще бъдат принудени да се приближат до повърхността, където ще трябва да се конкурират за храна и други ресурси. Това може да доведе до фундаментални промени в цялата морска екосистема“, добавя Смит.
За да оценят промените във фототичната зона, изследователите са използвали данни от Ocean Colour Web на НАСА, която разделя глобалния океан на серия от деветкилометрови пиксели. Тези данни, им позволиха да наблюдават промените в океанската повърхност за всеки от тези пиксели, докато алгоритъм, разработен за измерване на светлината в морската вода, определя дълбочината на фототичната зона на всяко място. Те използваха и модели на слънчева и лунна радиация, за да изследват специфични промени, които биха могли да засегнат морските видове по време на дневна светлина и лунни условия, и показаха, че промените в дълбочината на фототичната зона през нощта са малки в сравнение с тези през деня, но все пак са екологично важни.
Най-забележимите промени в дълбочината на фототичната зона в открития океан са наблюдавани в горното течение на Гълфстрийм и около Арктика и Антарктика, райони на планетата, които преживяват най-силно изразени промени поради изменението на климата. Потъмняването е широко разпространено и в крайбрежните райони и затворените морета, като Балтийско море, където валежите върху сушата носят утайки и хранителни вещества в морето, стимулирайки растежа на планктона и намалявайки наличието на светлина, съобщава Servimedia.
Източник: La Razón
