По-възрастните хора, които са дигитално грамотни, може да имат по-нисък риск от когнитивни увреждания с напредването на възрастта, сочи ново изследване.
Средностатистическият 80-годишен човек е свидетел на изключителен бум в личните технологии през живота си: роден години преди появата на цветната телевизия, той остарява във времената на ТикТок.
От години учените се тревожат дали повсеместното използване на технологии в ежедневието вреди или помага на мозъка ни с напредването на възрастта.
Новото изследване накланя везните в полза на „помага“. То обединява данни от 57 проучвания, обхващащи над 411 000 души на възраст 50 и повече години от цял свят, всички с когнитивна диагноза или проведени тестове.
Изследователите наричат тези възрастни хора, със средна възраст 68 години, „дигитални пионери“, тъй като не са имали достъп до интернет в детството си.
Анализът показва, че възрастните, които използват смартфони, компютри или интернет, имат по-нисък риск от когнитивно увреждане в сравнение с онези, които избягват технологиите.
В хода на няколко години проследяване, технологично подготвените възрастни също така са по-малко склонни да изпитат когнитивен спад.
Връзката между използването на технологии и мозъчното здраве е толкова силна – или дори по-силна – от други известни фактори, които предпазват от деменция, като ниско кръвно налягане, физическа активност, по-високо образование и умствено стимулиращи хобита.
Резултатите са „напълно навременни“, предвид застаряващото население по света, коментира Максимилиан Хаас, ръководител на изследователска група по технологии и когнитивна функция в Женевския университет.
Особено важно е, че резултатите от новото изследване остават валидни дори когато изследователите вземат предвид фактори като социално-икономически статус, общо здравословно състояние и социална подкрепа, които също могат да повлияят положително на мозъка.
Ползите, наречени „технологичен резерв“, често се противопоставят на теорията за „дигиталната деменция“, според която прекомерното разчитане на технологии води до влошаване на паметта, вниманието и уменията за решаване на проблеми, особено при младите хора.
Но на практика „има както положителни, така и отрицателни страни от екранната експозиция“, казва Хаас, като добавя, че умереността е от решаващо значение.
Източник: Euronews
