За да разберат кое от усилията на страните за борба с климатичните промени върши работа, изследователи анализират над 1500 начина, по които държави и правителства се опитват да намалят емисиите парникови газове. Резултатът? Не са много нещата, които вършат работа, а всички успешни решения са свързани с плащането на цена за замърсяване.
В едва 63 случая от 1998 до 2022 г. изследователите откриват, че политиките са довели до значим спад в замърсяването с въглерод.
Решения, целящи да намалят или премахнат от употреба фосилните горива и ДВГ например не работят сами по себе си. Ако обаче се обвържат с някакъв вид енергийна такса или допълнителна система за създаване на разходи, те са по-успешни.
„Ключовата съставка, ако искате да намалите емисиите, е да сложите цена на микса от политики.“ казва Николас Кох, един от авторите на изследването.
„Ако има само субсидии или регулации, или микс от двете, няма да видите значимо намаляване на емисиите. Но когато в микса се включат и ценови инструменти, като данък за въглерод, тогава ги има тези значими намаления на емисиите.“ Казва още той.
Проучването установява, че решенията, които работят в развитите страни, не винаги работят в развиващите се.
Основният елемент на изследването е, че в борбата с климатичните изменения работят решения, изискващи да се заплаща такса за замърсяването – нещо, което икономистите отдавна подозират.
„Няма да решим проблема с климата в по-богатите страни, докато замърсителят не започне да плаща.“ казва изследовател на климата от Станфърд. Според него, поставянето на цена на емисиите въглероден диоксид поставя тежестта върху собствениците и производителите на продуктите, които замърсяват.
Например Великобритания въвежда 11 политики по климата, започвайки през 2012 г., които включват премахване на въглищата и схема за търговия с емисии и това води до намаляване на емисиите наполовина.
От 63-те успешни решения, най-голямо намаление на емисиите има в сектора строителство в Южна Африка, където комбинацията от регулации и субсидии намалява емисиите с 54 %.
Единственият успешен случай в САЩ касае транспорта. Емисиите падат с 8 % между 2005 и 2011 г., благодарение на комбинация от стандарти за горивата, които включват регулации и субсидии.
63-те успешни решения обаче намаляват емисиите с 600 милиона до 1.8 милиарда тона въглерод. За миналата година, светът отделя 36.8 милиарда тона въглерод.
Според изследването, ако всяка от по-големите страни научи този урок и приложи политиките по най-добрия за себе си начин, ще намалим т.нар емисионна празнина с около 26 %. Тази празнина е разликата между колко емисии ще отдели светът и колко може да отдели, за да не се увеличава глобалното затопляне. Тя е около 23 милиарда тона засега.
Изследването поставя решенията на 41 страни в 4 категории: таксуване, регулации, субсидии и информация и анализира 4 сектора от икономиката: електроенергия, транспорт, строителство и индустрия.
При случаи на намаление на емисиите с повече от 5 %, екипът търси причините и сравнява резултата с други страни с подобни политики.
Освен това, изследването следва прозрачен модел, който може да се ползва от други, като има и уебсайт, където потребителите могат да избират държави и сектори, за да научат какво работи и какво не.
Според експерти по управление на ресурсите, политиците по-лесно прокарват решения, които популяризират нискоемисионни технологии, но това не е достатъчно, а трябва да се намали интересът към ползване на изкопаеми горива именно чрез таксуване за това, че увреждат климата.
Източник: CNN
