Джейдън Смит беше дете чудо, но не може да се отърси от етикета “най-мразеният в Холивуд”. Той току-що навърши 26 години.
Син на две големи имена в Холивуд, Уил Смит и Джейда Пинкет Смит, младият актьор прави своя филмов дебют, когато е едва на7 години. Заедно с баща си участва във филма “Преследване на щастието” (2006).
След това идват касови хитове като “The Day the Earth Stood Still”, “The Karate Kid” и “After Earth”. След тях той има главни роли в по-малко оценени филми. Славата му помръкна, въпреки, че се опита да пробие и в музиката като рапър, но без особен успех, поне не на нивото на сестра си Уилоу.
Той също така не успя да си направи име в света на модата, въпреки че е работил в почти всеки аспект на индустрията, от модел до дизайн. Идеята, че всички го мразят, стана популярна и в крайна сметка Джейдън повярва в нея. Всъщност той изглежда се гордее, с това.
Публичните му изяви винаги са златна възможност да покаже, че живее извън установените правила. И не само в ексцентричните му начини на обличане, размивайки границите на пола, но и в неговите нагласи и изявления.
Първият път, когато беше удостоен с титлата най-мразен актьор в Холивуд, беше през 2015 г. от списание “NY Magazine”. Постовете му в социалните мрежи са доста противоречиви и понякога предизвикват вълни от омраза. Което много често му носи загуби и подкрепата на големи фирми. Пример за това е когато той се облече като пациент с коронавирус, в разгара на пандемия или когато каза, че е над всеки на неговата възраст, поради привилегированото си образование.
Оттогава малко млади хора се идентифицират с него. Той се хвалеше, че е по-зрял от останалите, защото родителите му „винаги казваха „да“ на всичко, независимо от идеята, това беше правило“ и му позволяваха „да казва всички груби неща, които искаше“. Междувременно другите деца на неговата възраст играят на “тривиални и маловажни неща” и “не знаят как да говорят за политика или икономика”.
Това му създаде проблеми при всичките му снимки. Той спореше с колегите си, избухваше, създаваше скандали и затрудняваше работата, поради липсата на граници. Някои актьори дори му наложиха вето. Нещо, на което той отговаря с деспотично отношение, парадирайки с превъзходството си.
Той беше описан като „бъдещето на музиката, фотографията и киното“ и това накара масите да се разгневят още повече. Това не са единствените бисери, които го отчуждават от обществото и затвърждават идеята, че е мразен от всички. Той смята себе си и семейството си за „учени, които изучават човечеството“, дори се сравнява с Галилей, защото „той също е казвал революционни неща по своето време“.
Отхвърлянето на критиката и арогантното отношение, само влошават проблема му, като по този начин засенчва таланта си и се дистанцира от успеха.
Източник :La Razon
