Задавали ли сте си въпроса какво общо има салатата „Цезар“ с Цезар? Горе-долу нищо, освен съвпадение в имената.
Тя е измислена от италианския емигрант в Мексико, Чезаре Кардини, през 1924 г. в неговия ресторант в Тихуана, а той я кръщава на себе си или по-точно на ресторанта, който носи неговото име. Името „Чезаре“ на английски се произнася „Сийзър“ , а тъй като Чезаре се прекръщава така, до нас достига по-разпознаваемото име „Цезар“.
Историята разказва, че вечерта на 4 юли, американци от Калифорния напълнил ресторанта, в опит да избягат от Сухия режим – между 1920 г. и 1933 г. производството и продажбата на алкохол в САЩ са забранени.
Та, Чезаре смесил каквото имал под ръка – листа от хрупкава маруля, чеснов зехтин, сос Устършър, лимони, яйца, пармезан. Ястието се харесало и така вече сто години му се наслаждаваме.
В Тихуана се предвижда да се отпразнува годишнината с тридневен фестивал, както и официално откриване на паметник на Чезаре Кардини. Ресторантът, който Чезаре открива няколко годни по-късно и който съществува и до днес, разказва, че приготвя по 300 такива салати на ден. За разлика от други манджи от началото на века, които губят популярността си, салатата Цезар присъства в менюто на голяма част от ресторантите по света, в някои случаи модифицирана и си е все така популярна.
В основата си, салатата комбинира няколко вкуса и текстури, а вариациите ѝ, включващи пилешко, бекон или сьомга, или пък кейл, вместо хрупкава маруля, я правят още по-популярна.
В ерата, в която обръщаме все повече внимание на здравословното хранене, класическата салата „Цезар“ може да се открие в множество „подобрени “или пък нискокалорични варианти.
Създателят, Чезаре, обаче никак не харесвал модификациите в рецептата. През 1987 г. дъщеря му Роза разказва, че той бил много прецизен в приготвянето на творението си. Използвал само вътрешните, по-крехки листа на марулята без да ги реже, с идеята да се ядат с пръсти.
Разбира се, както става винаги с малки неща, които добиват голяма популярност, има и разногласия относно произхода на салатата, като според някои, тя е изобретена не от Чезаре, а от майката на един от неговите готвачи, също имигрант от Италия. Според други, братът на Чезаре, Алекс, създава салатата. Оригиналната рецептата включва някои стари италиански специалитети от родното място на Чезаре.
След като Сухият режим е отменен, бизнесът в Тихуана намалява и Чезаре, заедно със семейството си, се премества в Лос Анджелис, където създава компания за производство на дресинги за салати. През 1956 г. компанията е наследена от дъщерята на Чезаре, Роза, а през 1996 г. е придобита от друга компания, производител на дресинги, която и до днес продава дресинги под името Чезар Кардини.
Изтчоник: AP News
