Спомняме си колко бавно се движи времето, когато си дете, а после това се променя, но изненадващо, проучванията по тази тема са малко.
Известно е, че децата възприемат времето по-различно отколкото възрастните, знаем и че възприятията ни за време са силно субективни.
Няма ясно разбиране кога децата започват да възприемат времето като линейно, или по какъв механизъм става това.
Възрастните могат да разделят точки от времето, защото имат познание за часовници и календари. Децата имат нужда от време и практика да започнат да ползват правилно тези елементи и да се справят с понятия като „преди“, „след“, „вчера“ и „утре“.
Освен възрастта, възприятието за време различава и дали събитията са се случили в миналото или се случват в момента, което значи, че и паметта играе роля в процеса.
Според изследвания, възприятието за продължителността и възприятието за скоростта, с която минава времето се развиват по отделно у хората. Например децата под 6 г. разбират колко бързо минава времето в час като го свързват с емоциите, а не с реално „време“. По-късно идва преценка за връзката между продължителност и скорост на минаване на времето и се свързва с формалната концепция.
При експеримент, три възрастови групи гледат две едноминутни видеа и казват кое им се струва по-дълго. Едното е свързано с променящо се действие и събития, а другото е на бавно действие без събития. Децата считат за по-дълго видеото с действието, а възрастните – скучното. Това показва, че хората нямаме абсолютна мярка за време, а се опитваме да го свържем с нещо, което ни вълнува.
Така, възприятието за времето в по-скоро свързано с емоционалното състояние. Най-просто, ако сте щастливи, времето минава по-бързо, и обратно.
Ключов пример са локдауните, когато времето се забавя при повече стрес и по-малко неща за вършене.
Неприятните преживявания карат времето да тече по-бавно, а с напредването на възрастта, самата ни способност да възприемаме времето търпи изменяния.
Основен начин, по който човек вижда реалността е чрез сетивата си и най-вече зрението. През зрителния нерв, мозъкът получава определено количество информация. При възрастния, информацията пътува по-дълго, а пътищата в мозъка са по-комплексни и имат повече разклонения, така че потокът информация се забавя. Освен това, с възрастта сензорните органи деградират и всичко това създава усещане за компресирано време, защото получаваме по-малко информация за даден период.
Възприятието на времето може да се повлияе и от особености на самото нещо, в което участваме. Ако е по-лесно е да се запомни, времето се удължава, а ако се случват повече неща, се скъсява.
Психологическите ефекти на възрастта също оказват влияние. Ако преживяванията ни са по-еднотипни, изпитваме повече скука и рутина и сме ориентирани към бъдещето, времето ще се движи по-бързо, отколкото ако се фокусираме върху настоящия момент и включваме повече нови и непознати преживявания (както при децата). Това, което вършим в настоящия момент е от най-съществено значение за начинът, по който възприемаме времето.
Остава въпросът, може ли някак да си върнем бавното минаване на времето от детството и да му се наслаждаваме както тогава? Един вариант е повече физическа активност или дейности, които ни стимулират. Помагат новите и непознати дейности и избягването на рутината.
Източник: BBC
