Вече сме наясно, че дезинформацията и фалшивите новини няма да изчезнат от интернет пространството, нито можем да ги спрем, така че е нужно повече хора да се научат да разпознават такива материали.
Има много причини фалшивите новини да се разпространяват толкова бързо, някои от които се коренят в самата човешка природа – негативните, плашещи или твърде скандални новини, които провокират емоции, са ни по-интересни от другите.
Според проучване, хората сме склонни да приемем за достоверна всяка информация, която потвърждава някое наше убеждение, независимо от нейната истинност.
По-голяма част от фалшивите новини се разпростряняват от хора, не от ботове и именно затова ние сме тези, които трябва да обръщаме повече внимание на това, което споделяме и виждаме.
За да избегнем фалшиви новини и дезинформация, на първо място трябва да сме наясно, че има такива, че можем да им повярваме и че няма нищо лошо в това човек да се обърка, защото може много лесно да поправи грешката си.
Изследователи разработват и различни стратегии, които да следваме. Ето една от най-простите сред тях, която ще наречем СИТО, за по-лесно запомняне с мнемоничния принцип.
Със СИТО ще пресеем информацията, която достига до нас, за да ни манипулират по-трудно.
С като „Спри, за да помислиш “
Една от основните характеристики на съвременния свят е бързането. Често не спираме дори за секунда да обмислим заглавието, което четем, а понякога не стигаме и по-далеч от него. Скролването на смартфоните също помага за това. Бързаме към следващото парче информация, без да прилагаме никакво критично мислене към това, което виждаме.
Затова, при среща с информация, която ви кара да изпитвате силни емоции, спрете и се замислете какво точно се казва в нея.
И като „Инспектирай информацията“
Характерно за социалните медии е, че там рядко намираме източника на информацията, а често някой на някого е казал нещо, което после ние научаваме чрез трета и четвърта страна. Когато не сме наясно откъде идва дадена информация, трябва да инспектираме „пътя“, по който достига до нас. Дали сме чули от приятел, прочели в статия, срещнали във видео; дали сме наясно с убежденията и интересите на този, който споделя информацията.
Запитайте се: Съдържанието от медия ли идва или от личност? Каква е медията? Голяма ли е, политически обвързана ли е, какви други материали споделя? Коя е личността, каква експертиза има, в какви дейности участва?
Ако е организация или фирма, каква е нейната платформа, какво цели, какво продава или предлага?
След като си отговорите на тези въпроси, по-лесно ще си дадете отговор и на основния въпрос „Вярвам ли на този източник и защо?“
Т като „Търси още за тази информация“
След като проследим източника на информацията и научим кой е той и какво цели, трябва да обърнем внимание на самата информация. Има ли я и другаде, как е представена там, има ли неясноти или повече подробности? Вече има достатъчно инструменти, които помагат да установим дали дадена информация е вярна, така че може да се възползвате от тях. Гугъл позволява и да търсим снимки, а ако гледате видео, направете скрийншот и го потърсете като снимка. Всичко това цели да установим доколко дадената информация е вярна и дали няма умишлена промяна на фактите в това, което достига до нас, тоест лъжат ли ни.
О като „Открий първоизточника “
За да не се стига до ситуацията „После обяснявай, че нямаш сестра“ последната стъпка от техниката е да потърсим оригиналното твърдение или първоизточника на информацията. Дадена новина или информация може да бъде споделена от изключително обективна медия, дори няколко такива, от личност, на която вярвате или може да я срещнете случайно. След като спрем да помислим, инспектираме докладващите информацията и потърсим други материали за същата информация, трябва да открием и кой е нейният първоизточник.
Ако са цитирани думи, цифри, ако е направено твърдение по дадена тема, в повечето случаи е нужен контекст, за да сме сигурни, че сестра ни е в безопасност. Обичайно, медиите, дори тези, които разпространят обективна информация включват само определени елементи в новините си, а това се отнася в по-голяма степен за личности, инфлуенсъри или политически ориентирани медии и страници.
Понякога новина, изведена от контекста може да предизвика противоположни мнения у различните хора, затова последната стъпка е именно проверка на оригиналното твърдение. Така, няма как някой да има претенции към сестра ви, тъй като предварително ще сте уточнили наличието или липсата на такава, образно казано.
Днес всеки може да твърди нещо, особено по сложни геополитически, научни или медицински теми. С техниката СИТО, можем по-лесно да се ориентираме за подводни скали в морето от информация.
Разбира се, тя ще сработи само и единствено, ако вие желаете да знаете дали информацията, която достига до вас е легитимна или някой се опитва да ви манипулира с користна цел. Ако сте убедени, че вас никой не може да ви измами, най-вероятно вече ви мами.
Източник: BBC
