В обширните степи на Казахстан археолози направиха забележително откритие, древна пирамида на около 3500 години, датираща от късната бронзова епоха. Тази находка хвърля нова светлина върху културите, обитавали региона през този период и разкрива неочаквани паралели с други древни цивилизации.
Пирамидата, известна като Мавзолея Каражартас, се намира в Карагандинската област на Казахстан, близо до река Талди. Разкопките, ръководени от археолози от Карагандинския университет и Националния музей на Казахстан, разкриха структура с квадратна основа и стъпаловидни нива, наподобяваща пирамидална форма. Размерите ѝ са приблизително 20 на 30 метра, което я прави една от най-големите известни погребални конструкции от този период.
Пирамидата се свързва с културата Бегази-Дандибай, процъфтявала в Централен Казахстан през късната бронзова епоха. Тези полуоседнали народи са били умели металурзи и животновъди, които търгували с метали из цяла Евразия. Икономическият им просперитет довел до формирането на мощна аристократична класа, за която се смята, че е издигнала подобни монументални структури в чест на своите владетели.
Архитектурни особености
Мавзолеят Каражартас е изграден от няколко стъпаловидни слоя, придаващи му характерната пирамидална форма. Въпреки скромната си височина от около 1,5 метра, сложността на конструкцията и използването на шлифовани камъни свидетелстват за напредналите архитектурни умения и духовни вярвания на обществото Бегази-Дандибай. В центъра на пирамидата е открит саркофаг, заобиколен от гранитни камъни, съдържащ череп, вероятно на местен владетел.
Сравнение с египетските пирамиди
Интересен аспект на това откритие е сходството на пирамидата в Казахстан с египетските пирамиди, особено с тази на фараона Джосер. Въпреки че казахската пирамида е по-малка и по-стара, нейната стъпаловидна структура напомня на египетските аналози, което поражда въпроси за възможни културни връзки или паралелно развитие на подобни архитектурни форми в различни части на света.
Това откритие предоставя ценна информация за социалната структура, религиозните практики и технологичния напредък на културата Бегази-Дандибай. Пирамидата служи не само като погребален комплекс, но вероятно и като място за религиозни церемонии, свързани с култа към слънцето и други небесни тела. Освен това, в близост до мавзолея са открити останки от протоградско селище, което подсказва за наличието на организирана урбанизация и сложна социална йерархия в региона.
Откриването на 3500-годишната пирамида в Казахстан е значимо събитие в археологията, което разширява разбирането ни за древните култури на Евразия. Тя свидетелства за богатото културно наследство на региона и подчертава сложността и развитието на обществата, обитавали тези земи през бронзовата епоха. Това откритие не само обогатява историческите познания, но и подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания и опазване на археологическите обекти в Централна Азия
