Бактерии, изложени на микропластмаси, могат да развият устойчивост към антибиотици, установи ново изследване.
Учени от САЩ изследвали реакцията на бактерии, изложени на различни концентрации на микропластмаси – малки пластмасови частици с размер под пет милиметра, които са повсеместно разпространени в околната среда и човешкото тяло.
В изследването използвали Escherichia coli (E. coli) – често срещана бактерия, която може да бъде патогенна и да предизвиква инфекции като хранително отравяне.
„Пластмасите предоставят повърхност, върху която бактериите се закрепват и колонизират,“ обясни Нейла Грос, докторант в Бостънския университет и водещ автор на изследването.
Когато бактериите се закрепят върху повърхност, те създават защитен слой, наречен биофилм.
Учените тествали четири често използвани антибиотици. Резултатите показват, че когато биофилмът е в контакт с микропластмаси, лекарствата не действат.
„Открихме, че биофилмите върху микропластмасите, в сравнение с други повърхности като стъкло, са много по-здрави и дебели – като къща с плътна изолация,“ добавя Грос.
Сред различните изследвани пластмаси полистиренът оказал най-голямо въздействие върху развитието на устойчивост към антибиотици, пишат авторите на изследването.
Световната здравна организация (СЗО) определя антимикробната резистентност като една от най-големите глобални заплахи за общественото здраве.
Резистентността прави бактерии, вируси, гъбички и паразити по-трудни за лечение, застрашавайки здравето на хора, животни и растения.
През 2020 г. в Европа са регистрирани над 865 000 инфекции, причинени от антибиотично-устойчиви бактерии, а над 35,000 души са загубили живота си в резултат на такива инфекции.
„Фактът, че микропластмасите са навсякъде около нас – особено в бедни райони с ограничени санитарни условия – е особено тревожен,“ казва професор Мохамед Заман от Бостънския университет.
„Има основателна загриженост, че този проблем е по-сериозен в уязвими общности, което подчертава нуждата от засилено наблюдение и по-дълбоко разбиране на взаимодействието между микропластмасите и бактериите,“ добавя той.
Предишни проучвания показват, че разселените популации са изложени на по-висок риск от антимикробна резистентност, заради условията в пренаселените бежански лагери и ограничения достъп до здравни грижи.
Експерти призовават за по-задълбочени изследвания, тъй като проучването е проведено в „контролирана лабораторна среда“, коментира професор Шилпа Чокши от университета в Плимут, Великобритания.
„Това беше лабораторно проучване с E. coli и четири антибиотици в контролирани условия, което не напълно отразява сложността на реалния свят.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи дали тези ефекти важат за човешките инфекции и екологичните условия,“ добавя Чокши, която не е участвала в проучването.
Източник: Euronews
