Около 15 милиона килограма пластмасови отпадъци влизат океана всяка година, като повечето от тях пристига там по реките.
„Имаме боклукчийски камиони на сушата. Защо да нямаме нещо, което да почиства водат?“ Пита Сидхант Гупта, един от основателите на компанията Клиърбот, която разработва боклукчийска лодка за събиране на отпадъци по реките или други водни басейни. Това е три метров катамаран, а боклукът навлиза през поточна линия в предната му част, заснема се, анализира се и се изсипва в коша за събиране на отпадъци отзад. Лодката е захранвана с батерия и може да събира до около 80 кг отпадъци на час, както и да носи до 200 кг товар на борда.
Клиърбот е университетски проект, стартирал през 2020 г., а днес вече има 12 лодки, които действат в района на Хонг-Конг, в Тайланд и в Индия.
Най-голямата от тях може да събира по 200 кг боклук на час и да носи до 1.5 тона, като се движи със скорост около 3 възела и се захранва със собствени соларни панели.
Тези лодки събират отпадъци в едни от най-замърсените реки в Азия, като Ганг, която минава през Калкута и има религиозно-историческо значение за местните. Друг обект е езерото Умиам, в което отпадъци попадат от околните села. Събраният отпадък се обработва от местните компании, които събират отпадъците от сушата, а което може, се рециклира.
Лодките могат да работят автономно или да се управляват дистанционно и нямат нужда от човек на борда, а Клиърбот разработва алгоритми, с които лодката обикаля препятствията и анализира какво е събрала, така че властите да имат по-добра информация за начините, по които отпадъците достигат до реките.
„Преди три години това беше пауърпойнтска презентация.“ казва Гупта. „Днес вече е реалност.“
Отпадъците не са единственото, което роботизираните лодки на Клиърбот могат да правят. В Тайланд те чистят алги от езерата със същата система с поточна линия, само че с по-фина мрежа, за да не се изсипят микроскопичните водорасли.
В Хонг-Конг пък, в резервата Май По, където често спират мигриращи птици, Клиърбот помага да се почистят яйцата на инвазивен вид охлюви, които откриват със специално разработен ИИ модел. Специална роботизирана ръка изтръсква растенията и така маха от тях яйцата на охлювите, а дюза ги омокря.
Лодките на Клиърбот могат да носят разнообразие от сензори и инструменти, за да картират дъното на реки, да тестват качествата на водата или да събират проби. Може да им се инсталират инструменти за премахване и подрязване на инвазивни растения и дори такива за ограничаване на петролни разливи.
Така, концептуално тези лодки могат да подпомогнат най-различни дейности по вода, за които досега се изискваха лодки, захранвани с фосилни горива както и хора, които да ги управляват.
Клиърбот не е единствената компания, която върши нещо такова. По целия свят НПО, старт-ъпи и различни институции се надпреварват да създават технологии, които биха допринесли за почистване на водите и за събиране на информация какво се случа под повърхността, а не липсват и иновации.
ИИ технологията засега е най-добрият начин, който да подобри функционалността на хардуера и да предостави надеждна информация за състоянието на водите. Клиърбот предвижда до 2025 г. да има общо 20 лодки, а след 2 години те да станат 50. Гупта сравнява технологията с роботите -прахосмукачки, които преди няколко години предизвикваха скептично повдигане на вежди, но днес са честа гледка не само в домовете, но и в молове и обществени пространства. Може би скоро лодките, които събират боклук из пристанища или други водни басейни ще предизвикват само безразлично повдигане на раменете, защото ще са нещо нормално.
Източник: CNN
