Голяма част от храната в супермаркетите е ултрапреработена, което означава, че съдържа добавки, използвани за подобряване на вкуса и цвета, създаване на текстура, удължаване на срока на годност и предотвратяване на отделянето на съставките.
Въпреки това съществуват малко изследвания относно въздействието на тези добавки върху здравето, а наличните данни обикновено разглеждат потенциалната вреда от отделни съставки, като хранителни оцветители и бромирано растително масло, както и замърсители, които проникват в храните от опаковките.
Ново проучване обаче показва, че групи от добавки, които често се използват заедно от хранителната индустрия в определени категории продукти, може да бъдат по-вредни, когато се консумират в комбинация, отколкото поотделно. Изследването открива две такива комбинации, свързани с малко, но значимо повишение на риска от развитие на диабет тип 2.
Храните в естественото си състояние – като плодове, зеленчуци, месо, мляко и яйца – се считат за непреработени или минимално преработени. Солта, мазнините и подправките са преработени кулинарни съставки. Консервираните зеленчуци и плодове, хлябът и сиренето се считат за преработени. Пакетираните и готови за консумация храни, преработените меса и захарните или диетични напитки с добавки, които рядко или никога не се използват в домашната кухня и които преминават през обширна индустриална преработка, се определят като ултрапреработени.
Международният съвет на асоциациите за напитки, който представлява индустрията, заяви пред CNN, че изследването е „абсурдно“.
„Твърдението в това изследване е подвеждащо и цели единствено да всява страх и объркване сред потребителите. Десетилетия научни доказателства сочат, че тези съставки са безопасни“, каза изпълнителният директор на ICBA Кейт Лоутман.
Добавките в ултрапреработените храни често включват: консерванти, които предпазват от плесени и бактерии; емулгатори, които не позволяват разделяне на несъвместими съставки; изкуствени оцветители и аромати; ароматизатори и подобрители на вкуса; пеногасители, пълнители, избелващи, желиращи и глазиращи агенти; както и добавени или променени захари, сол и мазнини, предназначени да направят храната по-привлекателна.
Индустрията често използва едни и същи комбинации от добавки в определени видове продукти, защото те си взаимодействат добре, казва Матилд Тувие, водещ автор на изследването и директор на екипа по хранителна епидемиология във Френския национален институт за здраве и медицински изследвания.
„Диетична газирана напитка например ще съдържа комбинация от изкуствени подсладители, оцветители и киселини, като аспартам, ацесулфам калий (Ace-K), карамел с амонячен сулфит и лимонена киселина“, казва Тувие. „Същото важи за ароматизиран диетичен йогурт – с емулгатори и подсладители – или индустриален хляб с емулгатори, консерванти и др.“
Освен това хората често консумират определени храни заедно, създавайки уникални групи от добавки, добавя тя.
Новото изследване анализира хранителни и здравни данни на над 108 000 възрастни от френското проучване NutriNet-Santé. Предишни изследвания с това население откриват връзка между изкуствените подсладители, емулгатори като полисорбат 80, карагенан, ксантан и гуарова гума, както и нитратите в преработените меса, и повишен риск от диабет тип 2.
От пет идентифицирани групи добавки, две са свързани с умерено повишение на риска от диабет – независимо от качеството на храненето или социално-демографските и поведенческите фактори.
Първата група включва модифицирани нишестета, пектин, гуарова гума, карагенан, полифосфати, калиеви сорбати, куркумин и ксантанова гума. Ксантан и гуарова гума се извличат от растения и обикновено се смятат за безопасни, дори полезни, но някои проучвания показват, че те могат да нарушат чревната микрофлора и да предизвикат възпаление. Примери за храни в тази група са кремообразни млечни десерти (напр. готови пудинги), сосове на основата на мазнини (напр. сирене дип) и бульони.
Втората група включва лимонена киселина, натриеви цитрати, фосфорна киселина, карамел с амонячен сулфит, ацесулфам калий (Ace-K), аспартам, сукралоза, арабска гума, ябълчена киселина, восък от карнауба, екстракт от паприка, антоцианини, гуарова гума и пектин. Тези добавки най-често се срещат в подсладени и диетични напитки.
„Едната група съдържа няколко емулгатора, а другата – няколко не-захарни подсладителя – и двете с компоненти, за които вече е доказана връзка с диабета, така че резултатите са много последователни“, казва Карлос Монтейро, изследовател, цитиран в проучването.
Източник: Euronews
