Авторите отбелязват, че този математически модел позволява по-ефективно тестване на масата на известни частици и други физични свойства.
По-често, отколкото си мислим, науката оспорва знанията ни и ни принуждава да преосмислим това, което сме смятали за неизменно. От десетилетия твърдяхме, че има четири много ясни измерения: пространството има три (ширина, дължина и височина), а към тях се добавя и четвърто – времето. Но едно скорошно проучване, публикувано в „Доклади в напредъка на физичната наука“, предлага обратното: време с три измерения и пространство, произтичащо от тях. Според авторите, начело с Гюнтер Клетецка, времето, а не комбинацията от време и пространство, може да бъде фундаменталното свойство, в което се случват всички физически явления. Теорията на екипа на Клетецка също така твърди, че времето съществува в три измерения, а не само в единственото, което преживяваме като непрекъсната прогресия, а пространството се появява като вторично проявление.
Тези три измерения на времето са основната структура на всичко, като платното на картината“, обяснява Клетецка. „Пространството все още съществува в своите три измерения, но е по-скоро като боята върху платното, отколкото самото платно.“ Тези идеи се различават значително от общоприетата физика, която твърди, че едно измерение на времето плюс трите измерения на пространството съставляват реалността. Това е известно като пространство-време, концепцията, разработена преди повече от век, която разглежда времето и пространството като едно цяло.
Математическата формула на Клетецка, която комбинира шест измерения на времето и пространството, обаче би могла да доближи учените до обединяващо обяснение на Вселената. Реалността е, че измеренията на времето отвъд ежедневния ни напредък са трудни за разбиране и теоретичните физици са предложили множество варианти. „Математическата рамка за триизмерно време подобрява предложенията на други, като генерира проверими репродукции на известни маси на частиците и други физически свойства“, добавя Клетецка. „Предишните предложения за триизмерно време бяха предимно математически конструкции без тези конкретни експериментални връзки. Нашето проучване трансформира концепцията от интересна математическа възможност, във физически проверима теория с множество независими канали за проверка.“ Теорията може да се използва за предсказване на неизвестни в момента свойства на частиците и да допринесе за търсенето на произхода на масата, като по този начин помогне за решаването на един от най-важните въпроси във физиката. Триизмерното време е теория, според която времето, подобно на пространството, има множество независими посоки, обикновено представяни като три оси на времево движение, подобни по концепция на пространствените оси X, Y и Z.
За да го разберем по-добре, си представете, че вървите по права пътека, преживявайки времето такова, каквото го познаваме. След това се появява друг страничен път. Ако можехте да вървите по този страничен път и да останете в същия момент на „обикновеното време“, може да откриете, че нещата може да са малко по-различни – може би различна версия на същия ден. Движението по този втори перпендикулярен път би могло да ви позволи да изследвате различни резултати от този ден, без да се връщате назад или напред във времето, такова каквото го познаваме.
Съществуването на тези различни резултати е второто измерение на времето. Средството за преминаване от един резултат към друг е третото измерение. Клетецка твърди, че тази теория преодолява някои от проблемите на предишните теории за триизмерното време, основани на традиционната физика. Тези предишни теории, описват множество времеви измерения, в които причинно-следствените връзки са потенциално двусмислени. Теорията на Клетецка твърди, че причините все още предхождат следствията, дори при множество времеви измерения, само че в по-сложна математическа структура.
Източник: La Razón
