Миещите мечки се присъединяват към стършелите, ибисите и някои видове водорасли като инвазивни видове, които застрашават биоразнообразието в Европа
Миещите мечки от Северна Америка, които някога се смятаха за симпатично попълнение към европейската дива природа, вече представляват сериозна заплаха за екосистемата на Германия. Учени настояват за спешни мерки и се опитват да опровергаят популярните митове, които рисуват този инвазивен хищник в положителна светлина.
Ново изследване на учени от Франкфурт алармира, че миещите мечки нанасят сериозни щети върху местната флора и фауна, а разпространението на дезинформация утежнява проблема.
Според оценките, в Германия вече има до два милиона миещи мечки — рязко нарастване на популацията, въпреки мерките за контрол. В градски райони като Касел, където е една от най-високите плътности на миещи мечки в Европа, се срещат над 100 екземпляра на всеки 100 хектара.
Изследователите предупреждават, че тази експлозия в числеността е довела до тревожни загуби сред местните видове. За разлика от разпространеното схващане, че са просто „опортюнистични чистачи“, миещите мечки са ефективни хищници. Те нападат гнезда, унищожават яйца и малки животни и проявяват това, което учените наричат „ловна ярост“ в чувствителни хабитати.
Целта на изследването е да се проследят различните етапи на инвазията на миещите мечки в Германия и да се приложат изводите към други инвазивни видове в Европа.
„Документираме драматичен спад на чувствителни видове в райони с висока плътност на миещи мечки“, казва д-р Норберт Петер, ръководител на проекта ZOWIAC (Зоонозни и екологични въздействия от инвазивни хищници).
Разпространението на миещите мечки е придружено от упорита дезинформация — от погрешни твърдения, че ловът ускорява размножаването им, до спекулации относно социалната им структура. Много от тези наративи произхождат от остарели или погрешно тълкувани изследвания от Северна Америка, които са се пренесли и в Европа.
Възприятието също играе ключова роля. Според изследвания, фотогеничните лица и игривото поведение на миещите мечки пораждат силна емоционална привързаност сред обществеността, която може да възпрепятства научно обоснованите усилия за опазване на биоразнообразието. Други подходи като стерилизация се считат за непрактични или дори незаконни според правилата на ЕС за управление на инвазивни чужди видове.
За да се обърне вредната тенденция, учените призовават за координирани планове за контрол, включително увеличаване на лова в чувствителни райони, федерално финансиране и по-добро обществено образование.
ЕС се сблъсква с нарастващ брой инвазивни видове — от водорасли и отровни риби в Средиземно море до така наречените „стършели-убийци“. Според Европейската комисия в Европа в момента има над 12 000 чужди вида, като до 15% от тях се смятат за инвазивни.
Почти 90 от тях са класифицирани като „предмет на загриженост за Съюза“, което означава, че държавите членки са законово задължени да предотвратяват тяхното въвеждане, да следят разпространението им и да ги контролират или унищожават.
Тези нежелани видове струват на ЕС около 12 милиарда евро годишно, според Комисията. В световен мащаб инвазивните видове причиняват щети за близо 400 милиарда евро годишно.
Източник: Euronews
