Официалната версия за убийството на Джон Ф. Кенеди е, че той е застрелян от Лий Харви Осуалд. Документите, разсекретени тази седмица по нареждане на президента Тръмп, не предлагат радикални промени в историята за убийството, извършено в Далас на 22 ноември 1963 г. Те обаче повдигат много въпроси относно ролята на ЦРУ по време на 1000-дневния мандат на Кенеди в Белия дом. Тези досиета показват, че Агенцията е действала независимо и без надзор, за изненада и ужас на една администрация, решена да сложи край на всичко това.
Пример за това е меморандум от 30 юни 1961 г., съставен от Артър Шлезинджър младши, един от най-близките сътрудници на Кенеди. Той е със заглавие „Реорганизация на ЦРУ“ и анализира подробно връзката между ЦРУ и Държавния департамент на САЩ, идентифицирайки няколко проблема в координацията, надзора и потенциалната липса на съответствие между операциите на ЦРУ и външната политика на САЩ. Шлезингер признава, че тайните дейности на ЦРУ може да са необходими. Техният секретен характер и потенциално въздействие върху външната политика изискват адекватен надзор от Държавния департамент. Агенцията, тогава под контрола на Алън Дълес, се беше превърнала в автономия, което доведе до сериозни опасения относно нейния надзор и контрола на операциите под нейно ръководство.
Струва си да припомним, че документът е написан малко след гръмкия провал на нахлуването в Куба през април 1961 г., операция на ЦРУ, която Кенеди е наследил от своя предшественик Дуайт Айзенхауер. Кенеди пое отговорността за бедствието, въпреки че лично каза на съветниците си, че всичко се е объркало по вина на Агенцията. Този завладяващ документ ни показва, че президентът искаше да направи промени и случилото се в Куба затвърди това, защото според Шлезингер стана ясно, че ЦРУ не е имунизирано срещу допускане на грешки, дори в привидно малки операции.
Един от служителите, Том Ман, е заявил по отношение на нахлуването на карибския остров, „никога не бих бил в полза на започването на тази операция, но като се има предвид, че тя стигна толкова далеч, не мисля, че можем да я спрем. Във време, когато има нарастващ натиск върху активизма, Държавният департамент, когато поставя под въпрос операции или инициативи на ЦРУ, се поставя в доста, неудобна позиция.” За съветника на Кенеди думите на Ман са добър пример за напрежението между ЦРУ и Държавния департамент.
Документът показва, че Алън Дълес е излъгал през 1947 г., когато е казал, че ЦРУ „не трябва да има нищо общо с политиката“. Докладът за Кенеди твърди, че въпреки тези намерения, “в следващите години ЦРУ всъщност е “играло” политика в много части на света. Няколко правителства, които все още са на власт, знаят, че дори са били мишена на опити за сваляне на ЦРУ.
Индонезия, е прекрасен пример.” В тази връзка се споменават и минали проблеми, дължащи се на действията на Агенцията в Алжир, Сингапур, Япония, Куба, Индонезия, Виетнам, Филипините, Малая и Кипър, където ролята на Агенцията имаше отрицателни последици за външната политика на Съединените щати.
Докладът, който е доста цензуриран е предупреждение за ролята, която ЦРУ може да играе по време на Студената война.
По ирония на съдбата, след убийството на Кенеди, когато неговият приемник, Линдън Джонсън, създаде официална комисия за разследване на случая, един от членовете беше Алън Дълес, бившият директор на ЦРУ, същият човек, когото убитият президент беше уволнил през септември 1961 г., малко след като Артър Шлезингер представи своя доклад. За сега този документ е един от най-забележителните от разсекретените.
Източник:LA RAZON
