Климатичните промени оказват влияние върху благосъстоянието на подрастващите в районите, най-силно засегнати от глобалното затопляне, според ново проучване, проведено в Мадагаскар.
Младите хора в селските райони на страната съобщават за тежка тревожност и депресия, свързани със страховете им от климатичните промени.
Авторите на изследването, публикувано в Journal of Climate Change and Health, призовават за включване на психично-здравна подкрепа в усилията за адаптация към климата, за да се помогне на младите хора, които се изправят пред несигурно бъдеще.
„Подрастващите в Андрой, южен Мадагаскар, говорят за глад, страх и бъдеще, отнето от суши и пясъчни бури“, казва д-р Намбинина Расоломалала от Католическия университет на Мадагаскар, съавтор на изследването.
„С неуспешни реколти и оскъдни водни запаси много подрастващи са принудени да напуснат своите общности, за да оцелеят, докато тези, които остават, се изправят пред глад, загуба на образование и дълбока безнадеждност.“
Заплахите за здравето на децата и подрастващите, породени от климатичните промени, са добре документирани, казват авторите. Въпреки това има малко изследвания за въздействието върху психичното здраве в страните с ниски и средни доходи, които са най-силно засегнати от климатичната криза.
Проучването събира данни от 83 подрастващи чрез анкети, както и данни от фокус групи с 48 от тях, проведени в шест селски села през март 2024 г.
Участниците описват чувство на безсилие, като един от тях казва: „Нямам представа какво мога да направя, за да бъда щастлив“, а друг допълва: „Животът е мизерия.“
„Младите хора в южен Мадагаскар са неволни пионери на въздействието на климатичните промени,“ казва водещият автор на изследването д-р Кристин Хадфийлд.
„Те могат да предоставят важни прозрения за това как климатичните промени се отразяват на психичното здраве на подрастващите.“
Хадфийлд добавя, че изследването ясно показва как климатичните промени не са само екологичен, но и психично-здравен проблем.
„Установихме, че хроничният климатичен стрес – не само екстремните климатични явления – вече оформя психичното здраве на подрастващите,“ казва тя.
„В страните с по-високи доходи тревожността, свързана с климата, често е фокусирана върху бъдещи рискове, но в Мадагаскар младите хора вече живеят тази реалност.“
Изследването установява, че климатичните промени влияят на психичното здраве на подрастващите по три основни начина:
- Загуба на семейни ресурси
- Несигурност за бъдещето
- Разрушаване на механизмите за справяне
Недостигът на храна е особено тежък – 90% от домакинствата са останали без храна през изминалата година, а 69% от подрастващите са прекарали цял ден без да ядат. Много от участниците в проучването споделят, че изпитват дълбока тревога за борбата на семействата си за оцеляване, а повечето са ставали свидетели на хора в своите общности, които умират от глад.
Съавторът на изследването, професор Изабел Марешал подчертава колко важно е да се признаят не само екологичните, но и психологическите последици от климатичните промени.
„Надяваме се, че тези резултати ще помогнат за разработването на интервенции за подобряване на психичното здраве на младите хора в страните с ниски и средни доходи.“
Проучването е проведено в региона Гранд Суд в южен Мадагаскар – една от най-засегнатите от климатичните промени зони в света. През 2021 г. регионът преживя това, което някои смятат за първия глад в света, причинен от климатичните промени.
Източник: Euronews
