Те разработват водоразтворимо лепило, вдъхновено от този мекотели, което се очаква да може да замени по-инвазивните конци
Само преди няколко месеца мидите вдъхновиха създаването на антимикробно покритие за защита на тъканите от инфекции. Сега друг екип от учени се фокусира върху изключителната способност на това двучерупчесто мекотело, да се прикрепя към скали във водна среда за дълги периоди от време.
Тези двучерупчести могат да се придържат здраво към голямо разнообразие от повърхности и при различни условия на околната среда. Това е възможно, защото те образуват адхезиви. Това са протеини, които се образуват от краката на мидите и им помага да се закотвят към морското дъно и да образуват колонии.
Тази тяхна способност послужи като вдъхновение за разработването на водоразтворимо лепило, което не е вредно за околната среда и има потенциални приложения за здравето. Престижното научно списание “Advanced Functional Materials” наскоро публикува резултатите, от международен проект, ръководен от Института по нанонаука на Арагон (Inma-CSIC-Unizar), съвместен център на Висшия съвет за научни изследвания ( CSIC) и Университета на Сарагоса, Испания (UNIZAR).
Основната цел на работата, съобщава CSIC в изявление, е да се разработят нови биомиметични лепила (т.е. синтетични материали, възпроизведени в лаборатория, които имитират физически или химични структури, открити в природата) за приложения в медицината като хирургическо лепило, заместващо по-инвазивни процедури за зашиване. Като по този начин ще ускорят заздравяването на раната и ще минимизират риска от инфекция.
Тестовете за биоадхезия са проведени с помощта на мокра свинска кожа като модел, както обясняват авторите в изследването. След това адхезивните съставки бяха “втвърдени” в продължение на 24 часа при 33 °C, т.е. при температура на кожата, във влажна камера. Изследователите измериха силата на залепване чрез извършване на тестове. „Проведените тестове успяха да залепят свинска кожа със сила, подобна на тази на Tisseel, търговско хирургическо лепило. Тези резултати са от значение и за създаването на често използвани, но по-устойчиви лепила, тъй като чрез използване на вода като диспергираща среда вместо химикал разтворители, той е по-малко токсичен и по-малко замърсяващ”, казва Александър Ланселот, изследовател в Inma и първи автор на статията, в изявлението. „Лепилата действат трудно във водна среда“, добавя той.
Ланселот обяснява, че за да се прикрепят към скалите, мидите използват протеини, съдържащи аминокиселината L-DOPA, където катехоловата група, химическа молекула, е отговорна основно за адхезията.
„Имитирайки структурите на тези протеини, ние се присъединихме към групата на катехол с други полимери, получавайки лепило“, обяснява ученият. „Вече работим, за да можем да регистрираме патент“, разкрива Ланселот. Изследователят подчертава, че това проучване е извършена в сътрудничество с професор Джонатан Уилкър от университета Пърдю (САЩ) и е финансирана от Европейския съюз, чрез грант за изследване на Мария Склодовска-Кюри.
Източник: La Razon
