Съветски космически апарат от ерата на Студената война, предназначен да кацне на Венера през 70-те години, се очаква да навлезе неконтролируемо обратно в атмосферата на Земята, вероятно през първите две седмици на май.
Все още е твърде рано да се каже къде точно ще падне половинтонната метална маса или колко от нея ще оцелее при повторното навлизане, според експерти, които проследяват космически отломки.
Холандският учен Марко Лангбрук прогнозира, че неуспешният апарат ще навлезе в атмосферата около 10 май. Той изчислява, че при евентуално падане скоростта може да достигне около 242 км/ч, ако остане цял.
„Въпреки че не е напълно без риск, не бива да се тревожим прекалено,“ казва Лангбрук.
Обектът е относително малък и дори да не се разпадне, „рискът е подобен на този от случаен метеорит, каквито падат по няколко всяка година. Вероятността да ви удари мълния през живота е по-голяма.“
Шансът космическият апарат наистина да удари човек или сграда е много малък, добавя той, но не може да бъде напълно изключен.
Съветският съюз изстрелва апарата, известен като Космос 482, през 1972 г. — една от поредицата мисии към Венера.
Но поради повреда в ракетата, апаратът не напуска земната орбита.
Голяма част от него пада обратно на Земята в рамките на десет години, но Лангбрук и други експерти смятат, че самата спускаема капсула — сферичен обект с диаметър около един метър — продължава да обикаля планетата в силно елиптична орбита вече 53 години, като постепенно намалява височината си.
Почти 500-килограмовият апарат може да преживее навлизането в атмосферата, смята Лангбрук.
Той е проектиран да издържа на спускане през гъстата атмосфера на Венера, богата на въглероден диоксид. Експертите се съмняват, че парашутната система ще проработи след толкова години. Топлинният щит също може да е компрометиран след толкова дълъг престой в орбита.Ако обаче щитът издържи, „апаратът ще навлезе в атмосферата непокътнат — и ще имаме половин тон метален обект, падащ от небето.“
Космическият апарат може да навлезе повторно в атмосферата навсякъде между 51.7 градуса северна и южна географска ширина — това включва от Лондон и Едмънтън (Канада) на север до нос Хорн в Южна Америка.
Но тъй като по-голямата част от Земята е покрита с вода, „има голям шанс той да падне в някой океан,“ казва Лангбрук.
Източник: Euronews
