Учени твърдят, че повечето микропластмаси, открити в питейната вода, са изключително малки и по този начин е по-вероятно да преминат от човешките черва в кръвта и органите.
Повечето микропластмаси, открити в проби от бутилирана и чешмяна вода, са с размер под 20 микрона (μm), според изследователи, които призовават Европейския съюз да актуализира препоръчителната граница за откриване, за да включи тези фини пластмасови частици.
Учени са тествали 10 различни марки бутилирана вода и един източник на чешмяна вода в Тулуза, Франция, с нов метод за откриване на фини микропластмаси, по-малки от 20 μm. Досега те често са били пропускани в много изследвания поради ограниченията на методите за откриване.
Решение на Европейския съюз от март 2024 г. относно методологията за измерване на микропластмаси в питейната вода ограничава изследването до по-големи частици „с размер между 20 μm и 5 мм“.
Но според учените по-малките микропластмаси е по-вероятно да преминат през червата в кръвта и органите.
Според ново изследване, могат да се анализират фракции под 20 микрона, които се смятат за най-опасни за човешкото здраве.
Изследването установява, че голямата част от микропластмасите са много фини, като 98 % от откритите в пробите са под 20 μm, а 94 процента са с диаметър по-малък от 10 μm.
Ключовата разлика в тяхната методология е използването на по-чувствителна апаратура и строг контрол на качеството, за да се гарантира, че процесът на откриване не замърсява пробата.
Изследователите откриват широк спектър от микропластмаси както в бутилираната, така и в чешмяната вода, с диапазон от 19 до 1154 частици микропластмаса на литър.
Чешмяната вода в Тулуза съдържала 413 частици микропластмаса на литър, което е повече от осем от десетте проби бутилирана вода. Въпреки това е опасно да се правят изводи, базирани само на една проба чешмяна вода.
Резултатите обаче показват, че „бутилираната вода и пречистената повърхностна вода съдържат сходни концентрации на [микропластмаси], докато питейната вода от подземни водоизточници може да е по-слабо замърсена,“ пишат изследователите в проучването. Концентрацията на микропластмаси е подобна на други източници на пречистена питейна вода, но е приблизително 10 пъти по-висока от тази в питейната вода от подземни източници в Дания, се казва в изследването.
Това е логично, тъй като подземната вода се филтрира естествено, преминавайки през почвата, докато чешмяната вода в Тулуза се извлича основно от река Гарона и преминава през 10-степенен процес на филтриране. Той предположи, че този процес или самата река може да допринасят за замърсяването с микропластмаси.
Въпреки че пробите от бутилирана вода са опаковани в бутилки от полиетилен терефталат (PET), съдържанието на PET не е най-преобладаващата пластмаса. Това предполага, че бутилките може да не са основният източник на микропластмаси във водата.
Остава неясно какво означават тези микропластмаси за човешкото здраве като цяло.
Източник: Euronews
