Едно от последните изследвания, публикувани в списанието Trends in Cognitive Neuroscience анализира резултатите от 80 други изследвания, за да обясни какво представлява така нареченото изключване на мозъка.
Въпреки че е практически невъзможно умът да остане празен за дълго време, всеки може да го предизвика за момент, дори и да е само за частица от секундата.
Какво е празно съзнание?
Първо, важно е да се изясни какво представлява празното съзнание. Изследователите в това проучване биха могли да го разберат по следния начин: „По време на будните часове мислите ни се движат между различни теми. Има обаче моменти, в които сякаш им липсва каквото и да е съдържание, което се нарича празно съзнание. Остава неясно какво представляват тези празнини, което подчертава дефиниционните и феноменологични неясноти около празното съзнание.“ Казано по-просто, това се случва, когато залеем главата си с мисли и не можем да определим за какво точно сме мислили през този период.
Всъщност, анализирайки изследванията по темата, тези изследователи са успели да заключат, че обикновено прекарваме между 5 и 20% от времето си, оставяйки ума си да се движи. Учените са успели да установят, че скитането на ума често е съпроводено със сънливост, забавени реакции и увеличаване на грешките, които допускаме.
Според повечето анализирани изследвания, тези преживявания на „скитане на ума“ са склонни да се случват към края на задачи за продължително внимание (като изпити), когато не сме спали дълго време или след интензивни физически упражнения. По-често се среща при деца с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност и при хора с генерализирано тревожно разстройство, инсулт, травматично мозъчно увреждане и синдром на Клайн-Левин.
Що се отнася до мозъчната активност по време на тези епизоди, изследователите са установили, че преди те да се случат, в мозъчните фронтални, темпорални и зрителни мрежи (чело, слепоочия и врат, казано по-просто) настъпват промени. По време на тези фази, те са наблюдавали намаляване на сърдечната честота, размера на зеницата и сложността на мозъчните сигнали. Типични индикатори за състояния, близки до безсъзнание. От друга страна, електроенцефалографията е регистрирала бавни вълни, подобни на тези, присъстващи по време на сън, както и нарушения в сензорната обработка, което е довело до описанието на тези събития като „локални епизоди на сън“, при които части от мозъка сякаш влизат в състояние на сън, докато останалата част остава будна.
В други проучвания изследователите са помолили участниците да „изпразнят умовете си“ и впоследствие са регистрирали деактивиране на специфични мозъчни области, като долната фронтална извивка, зоната на Брока (свързана с възпроизвеждането на език), допълнителната моторна кора и хипокампуса (свързан с краткосрочната памет и пространствената навигация), което предполага изключване на функции, свързани с тези структури, или поне намаляване на тяхната функция.
Източник: La Razón
