Учени са идентифицирали определен ген, който според тях може да бъде свързан с древния произход на говоримия език – ключов фактор за оцеляването на хората.
Речта е позволила на нашите предци да споделят информация, да координират дейностите си и да предават знания, давайки им предимство пред изчезналите ни родственици, като неандерталците и денисовците.
Новото изследване предполага, че вариант на протеин, открит единствено при хората, може да е изиграл роля в развитието на уникалния начин на комуникация.
Наученото от това проучване би могло в бъдеще дори да помогне на хора със затруднения в говора.
Генетичният вариант, който изследователите анализират, е част от множество гени, „които са допринесли за възхода на Homo sapiens като доминиращ вид“*, обяснява д-р Робърт Дарнел, един от авторите на изследването.
Дарнел изучава този протеин – наречен NOVA1, който е от съществено значение за развитието на мозъка – още от началото на 90-те години.
За най-новото проучване учените в лабораторията му в Университета „Рокфелер“ в Ню Йорк са използвали техниката CRISPR за генно редактиране, за да заменят варианта на NOVA1 при мишки с този, срещащ се изключително при хората. Целта им е била да тестват реалния ефект на тази генетична модификация.
Неочаквано за учените, експериментът е променил начина, по който мишките издават звуци и се „обаждат“ една на друга.
Малките мишки с човешкия вариант на NOVA1 издавали различни звуци от нормалните си събратя, когато майка им се приближавала. Възрастните мъжки мишки също „пеели“ по различен начин, когато виждали женска в период на разгоненост.
И в двата случая, обяснява Дарнел, мишките били мотивирани да „говорят“, но с човешкия вариант на NOVA1 техните звуци били различни. Това предполага, че този протеин играе роля в развитието на речта.
Вариантът на NOVA1, открит в съвременните хора, е изключително характерен за нашия вид, отбелязва Дарнел.
Разбира се, самото наличие на този генетичен вариант не е единствената причина, поради която хората могат да говорят. Способността за реч зависи и от анатомични особености, като структурата на гласовия апарат, както и от специфични области в мозъка, които работят в синхрон, за да позволят комуникацията.
Дарнел се надява, че това откритие не само ще помогне да разберем по-добре нашия еволюционен произход, но и ще доведе до нови методи за лечение на говорни нарушения в бъдеще.
Източник: Euronews
