Оловото, отделяно при топене на руди в Древна Гърция, е първото документирано токсично замърсяване, казват учените.
Древна Гърция е известна като родина на демокрацията и западната философия – но нови изследвания разкриват, че тя е оставила и първите следи от индустриално замърсяване.
Учени, изследващи седиментни ядра, извлечени от територията на съвременна Гърция и Егейско море, са открили най-старите известни доказателства за оловно замърсяване в околната среда, датиращи от преди около 5200 години.
Това е с 1200 години по-рано от предишния най-стар случай на оловно замърсяване, открит в торфено блато в Сърбия.
В древността оловото се освобождавало в атмосферата като страничен продукт от топенето на руди за добив на мед и сребро. Токсичният метал след това се утаява като прах върху почвата.
„Среброто се използвало за бижута и специални предмети, но не се срещало в чист вид – добивало се от руди, съдържащи олово“, казва археологът Йозеф Маран от Хайделбергския университет, съавтор на ново изследване по темата.
Най-старите признаци на оловно замърсяване са открити в североизточна Гърция, близо до остров Тасос – регион, който според археологически данни е бил ключов център за добив и обработка на сребро.
„Оловото, отделяно при топене на руди, е първата форма на токсично или индустриално замърсяване в света“, казва историкът от Йейлския университет Джоузеф Манинг, който не е участвал в изследването.
Учените установяват, че нивото на оловно замърсяване в Древна Гърция остава относително ниско и е локализирано през Бронзовата епоха, Класическия период и Елинистическата епоха.
Класическият период (V–IV в. пр.н.е.) е известен с развитието на атинската демокрация, философията на Сократ и Платон.
Елинистическата епоха (323–146 г. пр.н.е.) пък бележи разцвета на гръцката култура в Средиземноморието.
Но преди 2150 години учените откриват „много рязко и силно увеличение“ на оловните емисии, причинено от човешка дейност в региона.
През 146 г. пр.н.е. Рим завладява гръцките територии, променяйки икономиката и обществото.
С разширяването на римската търговия, колонии и корабоплаване, търсенето на сребърни монети нараства. Това води до повишено топене на руди, при което се отделя повече олово в атмосферата.
Освен за монети, римляните използвали олово за съдове, строителство и водопроводи.
Предишни изследвания, включително анализ на ледени ядра от Гренландия, показват високи нива на оловно замърсяване в Северното полукълбо по време на Римската империя.
Но новото проучване дава по-детайлна картина на промените в нивата на олово в конкретни региони на Древна Гърция.
Източник: Euronews
