Доказателства от ДНК на 2000 години показват, че жените в келтското общество обикновено оставали в своите родови общности след брака, докато мъжете били по-склонни да се преместват.
Ново генетично изследване оспорва дълго поддържаните представи за древните европейски общества, особено през Неолита, Медната и Бронзовата епохи, които се смятали за преобладаващо патрилокални – с двойки, които се заселвали близо до семейството на съпруга.
Новаторско изследване, публикувано в Нейчър, разкрива коренно различна социална структура в Британия през Желязната епоха. То показва, че келтските общности всъщност били матрилокални – жените оставали в своите родови домове, докато мъжете се премествали, за да се присъединят към тях.
Последните открития от Тринити Колидж в Дъблин предоставят генетични доказателства в подкрепа на тази теория. Изследователи анализирали геномите на 57 индивида, погребани в гробища от Желязната епоха, свързани с хората от Дуротридж – келтско племе, живяло в Дорсет преди 2000 години.
Резултатите показали, че повечето индивиди били свързани по майчина линия, докато мъжете в тези гробища вероятно са мигрирали в района след брака. Това откритие предизвиква досегашните предположения, тъй като археолозите обикновено откривали обратната структура в по-ранните европейски общества – от Неолита до Средновековието.
Въпреки че тези открития са изненадващи, археолозите и историците вече разпознават уникалната роля на жените в Британия през Желязната епоха. Исторически разкази от римляните описват могъщи келтски жени, като кралици Боудика и Картимандуа, които командвали армии и упражнявали значително влияние.
Римският диктатор Юлий Цезар, в описанието си на Галските войни, отбелязва участието на келтските жени в обществени дела, политическо влияние и дори наличието на многобройни съпрузи.
Друго откритие, което подчертава значимата роля на келтските жени в обществото, е разкриването на мистерия около пола на войн, погребан преди 2000 години на островите Сили край бреговете на Корнуол.
Находище на остров Брайър, открито през 1999 г., объркало археолозите със своето съдържание – меч, обикновено свързан с мъжки погребения, и огледало, традиционно асоциирано с женски погребения.
През 2023 г. изследване разрешава мистерията чрез анализ на зъбен емайл от останките и екипът определил с 96% сигурност, че погребаният човек бил жена.
Комбинацията от меч и огледало предполага, че тази жена имала висок статус в общността си и вероятно играела водеща роля във война или организиране на набези срещу съпернически групи.
Източник: Euronews
