Често се твърди, че ако Британският музей върне всички артефакти, които Обединеното кралство предполагаемо е “откраднало” от други държави, музеят би останал празен. Тази идея обаче е преувеличена, тъй като по-голямата част от експонатите всъщност произхождат от самото Обединено кралство.
Според онлайн каталога на музея, над 650,000 артефакта са с произход от Англия, Шотландия, Уелс или Северна Ирландия, като Англия е най-големият източник на експонати. Данните показват, че английските експонати са около четири пъти повече от тези от други държави, като Ирак и Италия. От Гърция например идват около 66,000 експоната.
Въпреки това, най-забележителните експонати в музея често идват от чужбина. Сред тях са Розетският камък и статуи от мавзолея в Халикарнас (днешна Турция), както и бронзовите статуи от Бенин (Нигерия). Розетският камък е известен с това, че е помогнал за разчитането на египетските йероглифи, докато бронзовите статуи от Бенин са символ на богатата култура на Нигерия.
Артефактите, като статуите от Партенона, известни и като мраморите на Елгин, остават едни от най-оспорваните експонати. Те са били премахнати от Акропола в Атина през 19-ти век от британския посланик лорд Елгин, който твърдял, че има разрешение от османските власти. Гърция настоява за тяхното връщане, но британското правителство оставя решението в ръцете на музея и отказва да променя закона, който забранява тяхното постоянство преместване. Други държави също настояват за връщане на своите културни ценности. Нигерия изисква връщането на бронзовите статуи от Бенин, които са били взети по време на британската военна инвазия през 1897 г. Етиопия иска обратно колекцията от Маґдала, включваща религиозни предмети, откраднати от британски войски през 1868 г.
Въпросът за връщането на културни артефакти не е уникален за Обединеното кралство. Музеи из цяла Европа също са изправени пред подобни призиви, свързани с незаконно придобити експонати по време на колониализма.
Британският музей е изправен пред критики заради съхранението на спорни експонати, както и заради изчезването на около 2,000 артефакта миналата година, някои от които са били продавани в интернет. Въпреки това, музеят поддържа „положителни отношения“ с различни държави и се опитва да намери решения, които да удовлетворят всички страни.
Източник: Euronews
